Едно от най-често срещаните нарушения на щитовидната жлеза се дължи на Базедова болест, наричана още болест на Грейвс. Това заболяване е автоимунно и обикновено засяга жени на възраст между 30 и 40 години.

 

Симптоматиката на заболяването включва изпотяване, тремор, дифузна гуша, загуба на тегло, претибиален микседем и многобройни сърдечносъдови промени, например тахикардия, аритмии и ограничаващи периферни импулси.


 

Характерно за заболяването е и засягането на зрителния апарат. В основата на патофизиологичния механизъм на този вид симптоматика е наличието на активиращи IgG автоантитела, насочени към тиротропиновия рецептор.

 

Заради нарушената регулация на имунната система, тези антитела стимулират производството на хормони на щитовидната жлеза независимо от механизмите на молекулната обратна връзка.

 

Клиничните характеристики, засягащи зрителния апарат при Базедова болест, се дължат на повишеното производство на хиалуронова киселина от орбиталните фибробласти след активиране от възпалителни цитокини и тироид стимулиращи имуноглобулини.

 

Последващото отлагане на тази киселина води до разширяване и патологични промени в различни тъкани на и около очите, включително орбиталната мастна тъкан и екстраокуларните мускули.

 

Въпреки че имуноглобулините са в основата на патофизиологията на заболяването, не е отбелязана пряка връзка между нивата на тиреоид стимулиращи имуноглобулини и серумните концентрации на тиреоиден хормон при пациенти с Базедова болест.

 

Следователно състоянието на щитовидната жлеза само по себе си не може да бъде причина за поставяне на диагнозата Базедова болест или да служи като маркер за тежестта на офталмологичното нарушение.

 

При близо 50% от пациентите с Базедова болест се наблюдава офталмологична изява.

 

Най-често пациентите търсят медицинска помощ заради козметично неприемливата за тях проптоза, наричана още екзофталм, което представлява изпъкване на очната ябълка извън орбитата. Друга причина да потърсят медицинска помощ е двойното виждане - диплопия.

 

Диагнозата офталмопатия на Грейвс се потвърждава, когато се забележи ретракция на клепачите, екзофталм, ограничен екстраокуларен мотилитет, страбизъм или дисфункция на зрителния нерв в присъствието на тиротропин-активиращи IgG автоантитела.

 

Сред офталмологичните аномалии, свързани с болестта на Грейвс, ретракцията на клепача е налице в някакъв момент от хода на заболяването при 90% от пациентите, заедно с други офталмологични признаци и симптоми с различна честота.

 

При 43% от пациентите се наблюдава ограничена екстраокуларна подвижност, при 30% от тях има болка в очите, при 21% - разкъсване. Почти еднакъв е процентът на пациенти, страдащи от диплопия и фотофобия - 17% и 16%. 8% от засегнатите съобщават за замъглено виждане, а при 6% от заболелите е открита дисфункция на зрителния нерв.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/