Зрителната острота се изразява в способността на окото да различава два максимално близко разположени обекта. Тя стои в основата на централното формено зрение.
Зрителната острота се определя от минималния зрителен ъгъл - Angulus minimum separabile, при който две две точки се виждат като отделни, както и от контрастната чувствителност на окото. Цифровият израз на зрителната острота е визуса (visus).
Минималният зрителен ъгъл се измерва в минути и се означава с буквата алфа (α). Зрителната острота и минималният зрителен ъгъл се намират в обратна пропорционалност:
Vis = 1/α.
Следователно колкото по-малък е ъгълът, толкова по-висока е зрителната острота и обратно.
От друга страна, минималният зрителен ъгъл зависи от големината на наблюдавания обект (AB) и разстоянието до него (D):
α = AB/D,
в резултат на което формулата придобива следния вид:
Vis = D/AB,
т.е. зрителната острота е правопропорционална на разстоянието до наблюдавания обект и обратнопропорционална на неговите размери.
За нормален визус се възприема Vis = 1,0 , който съответства на минимален зрителен ъгъл от най-малко една ъглова минута (1’) за всеки отделен детайл и пет ъглови минути (5’) за целия обект, наречен оптотип.
При схематично представяне на окото, 1’ отговаря на приблизително 4,5µm. Поради тази причина е възприета класическата теория на Хемхолц, според която за възприемането на две отделни точки в пространството, отразяваните от тях лъчи трябва да раздразнят две конусчета, чийто диаметър е равен на 2,25µm. Между тези две конусчета трябва да има едно неразразнено или раздранено по друг начин конусче.
Другата основна характеристика на зрителната острота е контрастната чувствителност на окото. Тя е правопропорционална на зрителната острота, тоест колкото по-висока е контрастната чувствителност токова по-висока е зрителната острота. При липса на контраст между обекта и фона зад него, обектите не се забелязват и контраста е подпрагов.
В зависимост от наблюдаваните обекти и разстоянието до тях, зрителната острота може да бъде различни видове. Способността на окото да забележи най-малката видима точка върху даден фон се нарича точково зрение. Силата на този вид зрение е точкова зрителна острота. При нея минималният зрителен ъгъл е 18-35’’(секунди).
Диференциалната зрителна острота представлява възможността на окото да въприема два обекта като отделни. В този случаи минималният зрителен ъгъл е 1’, но е възможно да се наблюдава по-нисък праг от 1’, което се изразява в по-голяма сепарабилна зрителна острота.
Нонисната зрителна острота, наричана още верниерна, представлява способността за окото да отбелязва и локализира минималното прекъсване и изместване на права линия върху плоскост. Минималният зрителен ъгъл е 5-12’’.
Истинската формена зрителна острота, наричана още морфоскопична или интегрална, е израз на степента на възприемане на обекта като едно цяло с помощта на мозъчната кора.
Друг вид зрителна острота е експозиционната. Тя зависи от зрителната острота, която се измерва при различни експозиции на обекта и е свързана със скоростта на различаване. При осветление 100 лукса, необходимото време на експозиция за опознаване на оптотип за Vis=1,0 е 0,1 секунди.
Динамичната зрителна острота е тази, която се измерва при наблюдение на подвижен обект. Във всички случаи тя е по-ниска от тази при наблюдаване на неподвижен обект - статична. В зависимост от скоростта на движение, тя може да намалява или да се увеличава.
В зависимост от мястото в ретината, в което зрителната острота се измерва тя може да бъде централна или периферна. Когато се говори за зрителната острота на едното око, тя се нарича монокулярна, а при участие на двете очи - бинокулярна.
В зависимост от момента в деня зрителната острота бива дневна - фотопична, сумрачна - мезопична, и нощна - скотопична. Тя може да бъде с рефрактивна корекция или без, както и да бъде субективна или обективна.
Зрителната острота е много важна за поддържането на качеството на живот. Нейното състояние зависи от различни анатомични и физиологични особености. Обикновено състоянието на рефракцията, акомодацията, ширината на зеницата, както и прозрачността на очните среди варират при всеки пациент.
Референции:
доц. д-р Иван Иванов, дмн, "Разширен курс по офталмология", РИК “Симек” , София 2008
https://www.aao.org/eye-health/anatomy/retina-103
https://www.sciencedirect.com/topics/medicine-and-dentistry/quality-of-vision
https://www.sciencedirect.com/topics/nursing-and-health-professions/quality-of-vision
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1298275/
