В световен мащаб предсърдното мъждене е най-честата продължителна сърдечна аритмия, която се открива при възрастни. То се свързва със значителна заболеваемост и смъртност, като по този начин предвещава сериозно обременяване на пациентите, общественото здраве и здравната система. Понастоящем е изчислено, че предсърдно мъждене се открива при възрастни с честота между 2 и 4%. Очаква се честотата му да нарасне поне двукратно предимно поради удължената продължителност на живота.

 

Увеличаването на възрастта е важен рисков фактор за развитието на предсърдно мъждене, но допълнителното обременяване с други съпътстващи заболявания е от съществено значение. Заболяванията, които предразполагат развитието му са артериална хипертония, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, коронарна артериална болест, хронично бъбречно заболяване. Съучастието на затлъстяването и обструктивната сънна апнея също е важно.


 

Модифицируемите рискови фактори имат силен принос за развитието и прогресията на предсърдно мъждене. Диагнозата му изисква документиране на ритъма с електрокардиограма. По дефиниция, епизод с продължителност поне 30 секунди е диагностичен за клинично значимо предсърдно мъждене.

 

Съществуват много класификации на аритмията, но най-често използваната в клиничната практика е според продължителността на епизодите. На базата на това то се разделя на: новодиагностицирано, пароксизмално (с продължителност на епизода до 7 дни), персистиращо (епизоди продължаващи повече от 7 дни), дълготрайно персистиращо и перманентно, когато се предприема стратегия да не се възстановява синусов ритъм. Всъщност в клиничната практика времевата оценка на епизодите има огромно значение. На базата на нея се прави преценка на терапевтичното поведение и избор на дългосрочна терапия.

 

Симптомите, които съпътстват предсърдното мъждене могат да варират от липса на такива до пълна инвалидизация. Оплакванията могат да включват лесна уморяемост, недостиг на въздух при усилие, палпитации и гръдна болка. Понякога връзката на симптомите с предсърдното мъждене може да бъде установена само ретроспективно, след успешна интервенция за контрол на ритъма. При оценка на симптомите специалистите използват симптомната скала на EHRA, която помага да се направи функционална оценка и избор на лечение.

Лечението на предсърдното мъждене претърпя много нови стратегии през последните години. Бяха включени нови подходи, мултидисциплинарна оценка и най-вече целенасочен скрининг за безсимптомните пациенти. АВС интегрираният подход включва: А - оценка необходимостта от антикоагулантна терапия, В - подбор на терапия за по-добър контрол на симптомите, посредством контрол на сърдечната честота или контрол на ритъма и С - целенасочено търсене и лечение на сърдечносъдовата съпътстваща патология.

 

През последните години много клинични проучвания изведоха на преден план употребата на ДОАК (директните орални антикоагуланти). За профилактика на инсулт при пациенти с предсърдно мъждене, които отговарят на условията за прием на антикоагулант, ДОАК се препоръчват за предпочитане пред витамин К антагонистите. Изключение правят пациенти с механични сърдечни клапи или умерена до тежка митрална стеноза, където варфаринът остава стандартна антикоагулантна терапия.

 

Медикаментозната терапия включва две стратегии: за контрол на сърдечната честота или ритъмен контрол, когато лечението е насочено към възстановяване на синусов ритъм. Контролът на честотата е неразделна част от лечението на предсърдното мъждене и често е достатъчен за подобряване на симптомите, свързани с него. Фармакологичен контрол на честотата може да бъде постигнат с прием на бета-блокери, дигоксин, дилтиазем и верапамил или комбинирана терапия.

 

Някои антиаритмични лекарства също имат ограничаващи честотата свойства (напр. aмиодарон, дронедарон, соталол), но като цяло те трябва да се използват само за контрол на ритъма. Аблация на AV възела и имплантация на пейсмейкър може да се използва като метод за немедикаментозен контрол на сърдечната честота, когато лекарствата не успеят.

 

Лечебна стратегия за контрол на ритъма се отнася до опити за възстановяване и поддържане на синусов ритъм и може да включва комбинация от лечебни подходи вкл. и кардиоверсия-медикаментозна или немедикаментозна, прием  на антиаритмични лекарства и катетърна аблация. Терапията се допълва от антикоагулантна терапия и цялостна сърдечносъдова профилактична терапия.

 

Комбинация от нездравословен начин на живот, рискови фактори и сърдечносъдови заболявания могат да допринесат за ремоделиране на предсърдията и развитие на предсърдно мъждене. Затова откриването и коригирането им имат съществено значение за повлияване на хода на заболяването при пациентите с предсърдно мъждене.

 

Референции:

Препоръки 2020 на ESC за диагностика и поведение при предсърдно мъждене разработени в сътрудничество с Европейската асоциация по кардио-торакална хирургия