МRSA или резистентният на метицилин Staphylococcus aureus е вид на бактерията Staphylococcus. Често MRSA е наричан "супермикроб" поради голямата си устойчивост към антибиотици. Познат е още като златист стафилокок.

 

MRSA може да причини инфекции на различни части на тялото, на някои вътрешни органи или важни системи в организма, като костите, ставите, сърдечните клапи, белите дробове, кръвта и кожата.


Инфекциите с MRSA се познават по силната екзема и възпаление на даден участък от кожата. Засегнатата зона може да е зачервена, болезнена, подута и топла при допир. Появата на гной или сълзене на пъпките не е изключено.


Повечето MRSA кожни инфекции са леки, но при неправилно лечение проблемът може да се задълбочи и да стане по-сериозен.


Инфекцията може да бъде погрешно взета за ухапване от паяк или други насекоми поради приликата на симптомите. При липса на подобрение след 2-3 дневно лечение с антибиотици и разпространение на инфекцията, трябва да се предполага инфекция с MRSA.


При задълбочаване на инфекцията бактерията може да доведе до абсцес. Абсцесът представлява възпаление на меките тъкани под кожата, където се събира гной, за чието премахване е необходима хирургическа намеса.


MRSA може да се разпространи чрез физически контакт със заразен човек или допир със замърсени предмети. При наличие на порезни рани или ожулвания и използване на общи вещи, кърпи, бръснарски ножчета, козметика и други, вероятността за зараза със супермикроба е висока.


Хората, претърпели наскоро хирургическа операция или са имали дълъг болничен престой, са изложени на по-висок риск от инфектиране с MRSA. По-голям риск съществува при възрастни, живеещи в старчески домове, хора със слаба имунна система, страдащи от диабет, раково заболяване или ХИВ.


При съмнение за инфектиране с MRSA е желателно да се потърси лекар специалист. За да се установи точният причинител на инфекцията, е необходимо да се взема проба.


Лечението включва отстраняване на гнойта от засегнатия участък, почистване и поставяне на стерилна превръзка. Лекарят изписва лечение с антибиотици. Най-често предписвани са клиндамицин, триметоприм-сулфаметоксазол или линезолид. Към останалите видове като метицилин, амоксицилин, пеницилин, оксацилин и цефалоспорини MRSA е резистентен.



Ванкомицинът е ефективен при лечението на инвазивни MRSA, но трябва да се прилага интравенозно.