Жълтото оцветяване на кожата, склерите и лигавиците, вследствие на повишено ниво на серумен билирубин се нарича жълтеница. Билирубинът се образува при разграждането на хемоглобина като част от нормалния процес на „рециклиране” на стари и дефектни червени кръвни клетки.

 

Билирубинът се транспортира до черния дроб, където се свързва с жлъчката и попада в храносмилателния тракт, посредством жлъчните канали, така че да може да бъде елиминиран от тялото.



По-голяма част от билирубинът се елиминира чрез изпражненията, а малко количество - с урината. Ако транспортът на билирубина през черния дроб и жлъчните пътища не може да се осъществи достатъчно бързо, той се натрупва в кръвта и се отлага в кожата.


Ако нивата на билирубин са високи, веществата образувани при разграждането на жлъчката, могат да се натрупат, причинявайки сърбеж по цялото тяло. Много хора с жълтеница съобщават и за промяна в цвета на урината и изпражненията. Урината потъмнява, а изпражненията добиват светъл цвят. Тези промени се появяват, когато се блокира елиминирането на билирубин с фецеса, което води до увеличеното му отделяне с урината. Много разтройства, които причиняват жълтеница, особено тежко чернодробно заболяване, водят до изявата на други симптоми. Такива включват гадене, повръщане и коремна болка, склонност към кървене и поява на синини.


Появата на жълтеница при възрастни може да се дължи на много причини. Повечето включват органични нарушения и прием на лекрства, които увреждат черния дроб, пречат на потока на жлъчката, задействат преждевременното разрушаване на червените кръвни клетки (хемолиза). Най-честите причини, водещи до поява на иктер са:


Чернодробно възпаление (хепатит), което обикновено се причинява от вирус, но също така причината може да бъде свързана с автоимунно нарушение или употреба на някои лекарства. Хепатитът уврежда черния дроб като намалява способността му да придвижва билирубинът към жлъчните канали.


Приемът на големи количества алкохол за дълъг период от време може да увреди черния дроб. Изявата на това увреждане варира в широки граници, обикновено от 8 до 10 години. Други лекарства, токсини и растителни продукти могат да доведат до чернодробно увреждане, проявяващо се с жълтеница.


Ако жлъчните пътища са блокирани, билирубинът може да се натрупа в кръвта. Причините за това могат да бъдат жлъчни конкременти, рак на панкреаса или жлъчните пътища или редки чернодробни заболявания като първичен жлъчен холангит и първичен склерозиращ холангит.


По-рядко срещани причини могат да бъдат наследствените нарушения, които пречат на това как тялото обработва билирубинът, като синдрома на Gilbert-Meulengracht или синдрома на Dubin-Joohnson.


Жълтеницата е състояние, което може да се установи само с оглед, но за да се посочи конкретна причина за появата са необходими комплекс от изследвания. Кръвните тестове се използват, за да се установи колко добре функционира черният дроб и има ли наличие на някаква увреда. Изследването на чернодробните ензими спомага установяването на това дали причината е нарушение във функцията на черния дроб или запушен жлъчен канал. Ако се касае за запушен жлъчен канал обикновено се преминава към образно изследване като ултрасонография, компютърна томография или магнитен резонанс.


Лечението на жълтеницата зависи от причината за основното заболяване, довело до нея както и евентуалните усложнения. Може да се наложи медикаментозно лечение с интравенозно вливане на течности, антибиотици и в някои случаи кръвопреливане. Ако причината за иктер е запушване на жлъчните пътища се прибягва към ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография.


Някои мерки, които могат да подпомогнат възстановяването са поддържане нормално ниво на хидратация на тялото чрез прием на достатъчно количество течности, избягване приема на лекарства, билки или хранителни добавки, които не са предписани от лекуващия лекар, избягване приема на алкохол и въздържане от определени храни, които са противопоказни за състоянието.