Жлъчно-каменната болест или холелитиазата е най-често срещаното гастроентерологично заболяване. Според Европейската асоциация за изследване на черния дроб (EASL) около 20% от европейците са засегнати от жлъчно-каменна болест. Холелитиазата води до по-голям прием в болничните заведения от всяко друго гастроентерологично състояние. Въпреки това, само половината от хората с доказани конкременти в жлъчката имат клинични симптоми, изискващи лечение.
Напредналата възраст, женският пол и висококалорична диета, богата на въглехидрати и бедна на фибри, заедно със затлъстяването и генетични фактори, са водещите предразполагащи фактори за образуване на камъни в жлъчката. Хормонозаместителната терапия, при жени в менопауза, също носи повишен риск от възникване на билиарни заболявания, особено холецистит.


Коликообразната болка в горната част на корема, жълтеница и висока температура са сред водещите симптоми на заболяване на жлъчния мехур и жлъчните пътища. Болка с продължителност над 15 минути в епигастриума или дясната горна част на корема, която се излъчва към дясното рамо или към гърба, съпроводена или не от гадене и повръщане, може да насочи вниманието на лекаря към жлъчна колика. При повече от половината от засегнатите пациенти първоначалното проявление е последвано от по-нататъшни атаки от болка. Наличието на множество камъни в жлъчния мехур увеличава риска от симптоматична холедохолитиаза или остър холецистит.


Националният институт по здравеопазване и здравни грижи (NICE) във Великобритания препоръчва на пациентите, за които се подозира наличието на камъни в жлъчката, провеждане на абдоминална ехография и кръвни тестове, включително и изследване на чернодробната функция. При пациенти с голяма вероятност за наличие на холедохолитиаза е необходимо извършването на ендоскопска ретроградна холангиография (ERC) с терапевтична интервеция, т.е. жлъчна сфинктеротомия и екстракция на конкремента.



По правило лечението на холедохолитиаза е показано само при пациенти с клинична симптоматика. Обикновено няма индикации за холецистектомия при асимптоматични пациенти, освен ако не се установи конкремент в жлъчката над 3см, полип над 1 см или порцеланов жлъчен мехур, всички които са свързани с повишен риск от развитие на карцином на жлъчния мехур.


Европейската асоциация за изследване на черния дроб и Националният институт по здравеопазване и здравни грижи препоръчват провеждане на консервативно лечение при пациенти с асимптоматична холелитиаза. Прилагането на медикаментозна терапия с урзодеоксихолева киселина се препоръчва на симптоматични пациенти с малки конкременти или пациенти, при които има наличие на жлъчна шлака. Подходящо лечение на жлъчните колики е медикаментозна терапия с прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства.  


Холецистектомията е лечение на избор както за неусложнена симптоматична холелитиаза, така и при доказано наличие на жлъчна шлака с характерна жлъчна колика. Целите на оперативното лечение са избягване на по-късно възникващи и елиминиране на съществуващи усложнения на холелитиазата, както и профилактика на високо рискови пациенти от развитие на карцином на жлъчния мехур.


Лапароскопската холецистектомия е новият стандарт на лечение дори при остро възпаление на жлъчния мехур. Показано е отделно лечение на едновременно открита холелитиаза и холедохолитиаза. Първата стъпка е ендоскопско отстраняване на конкрементите в жлъчните пътища, последвано (в идеален случай в рамките на 72 часа) от холецистектомия. Холедохолитиазата, открита при диагностично изобразяване и причиняваща симптоми като колика, жълтеница или възпаление, трябва да се лекува ендоскопски. Дори при бременност симптоматичната холедохолитиаза трябва да се лекува с ендоскопска папилотомия и екстракция на конкремента.


Конкременти на жлъчния мехур над 3 см, полипи над 1 см и порцеланов жлъчен мехур носят много по-висок риск от злокачествено заболяване. При тези обстоятелства избирателната холецитектомия е показана дори при асимптоматична холелитиаза.