Трансплантацията не е краят на войната, а победа в една от битките, която дава шанс за живот. След това обаче битките продължават и тези хора имат редица специфични нужди. Геройството на лекарите и дарителите на органи винаги е било неоспоримо. Не по-малко е то обаче и за самите болни, които освен с дългия и тежък възстановителен период, се борят още с медикаментите и специфичните физически особености.
 

Трансплантацията може да даде шанс за по-добър живот, но човек трябва сериозно да се грижи за тялото си след нея

Въпреки, че повечето особености след трансплантация са сходни, независимо какъв орган се трансплантира, сърдечните операции имат някои различия. Те се изразяват в трудния баланс между почивка с щадене от физическа преумора и поддържане на добър тонус на тялото, здравословно телесно тегло, здрав метаболизъм и т.н. В този дух са и адмирациите към упорството и куража на тези болни, които ежегодно провеждат състезания и игри за трансплантирани и участват в международни такива. Препоръчва се също спазването на специална диета за поддържане здравословно състоянието на сърдечносъдовата система. 
 

Какви са нужните медикаменти, които болните след трансплантация приемат?

Това са най-общо наречени имуносупресори, които предотвратяват отхвърлянето на чуждия орган. Основно се използват циклоспорин, микофенолат мофетил и кортикостероиди в различни дози. Съществуват различни схеми, както в нашата страна, така и в световен план. Напасването на индивидиалните дози нерядко е труден и продължителен процес. 
 
Следват всички трудности и нежелани ефекти от приема на имуносупресори. Сринатият имунитет прави тези болни силно податливи към инфекции. Дори такива, които са банални и не водят до тежки усложнения при останалите хора. Обикновено това налага избягване на големи групи хора, затворени помещения и специални мерки при епидемиологични обстановки. Кортикостероидите освен това водят до много други усложнения след дълговременен прием (костни, мускулни, хормонални). Във всички случаи обаче ползите от лечението доминират над рисковете.
 

Какви други проблеми имат трансплантираните?


Един от главните такива в нашата страна, разбира се, е финансов и битките за нужните лекарства и рехабилитация. Дълго време след операцията текат възстановителни процедури и лечения, което забавя сериозно възвръщането на работоспособността. Да не говорим, че болните в голям процент от случаите трябва да се преквалифицират поради невъзможност да ни звършват дадена дейност. А осланянето само на инвалидна пенсия нерядко е невъзможно. Стресът, на който са подложени вследствие на това, като цяло е противопоказан при тези болни.
 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Проблем възниква и при евентуална поява на друго заболяване при трансплантираните. Никой не е застрахован от това, дори напротив. Включването на нови лекарства, промяната в канализирания стил на живот или провеждането на оперативни манипулации, сериозно могат да разклатят състоянието на болните. В някои случаи дори са невъзможни. Дори да не се говори за болестни състояния, то например при една бременност силно се увеличава рискът за отхвърляне на органа.
 

Какъв е смисълът да бъдем информирани?

Всички тези трудности, които стоят пред трансплантираните болни, са нещо, което рядко се афишира и става достояние. А информираността за това няма цел да изплаши болните, нито да разклати убедеността им в една евентуална трансплантация. Напротив, шансът за това е нещо, за което всеки болен и близките му се молят. Трябва обаче всички да са добре информирани за трудностите и геройствата, през които се преминава и обществото и държавата да ги подкрепя. 
 
В нашата страна около 35 човека са в чакащата листа според агенцията по трансплантациите. Ясно е, че донорските ситуации са голяма рядкост, като за първото тримесечие на тази година е осъществена само една процедура. В световен план непрестанно текат кампании за стимулиране на донорството. Това е процес, който зависи от психологичните, религиозни и фундаментални нагласи на обществото и е един особено деликатен проблем. Във всички случаи обаче надеждите за излекуване на много терминално сърдечно болни се осланя на шанса за трансплантиране.