При пациенти с тежко клапно сърдечно заболяване хирургичната клапна подмяна или транскатетърно имплантиране на протезна сърдечна клапа е свързано с подобряване на преживяемостта и облекчаване на симптомите. При различни клапни пороци има категорични индикации съобразени със симптоматиката на пациентите и характеристиките на съответния клапен порок, които дават насоки за точния момент на подмяна на клапата.
Протезните сърдечни клапи са проектирани да възпроизвеждат функцията на естествените клапи чрез поддържане на еднопосочен кръвен поток. Те могат да бъдат разделени на две големи категории, механични и биопротезни (наричани още тъканни) клапи, всяка от които с различни предимства и недостатъци.
Механичните сърдечни клапи са направени изцяло от небиологични материали, включително метали (титан, кобалт), пиролитичен въглерод и полимери, за да осигурят механична стабилност и издръжливост. Различните типове механични протези имат различен дизайн-могат да включват затворени сферични рингове и топче, като например първата създадена клапа на Starr-Edwards.
В други случаи механичните клапи може да са изградени от накланящи се дискови пластинки, напр. клапите на Björk-Shiley и Medtronic. А в съвременния си вариант са представени от двукрили клапи, като варианта на St. Jude с различни модификации на тези конструкции.
Сферичните клапни протези не се имплантират в наши дни, най-разпространеният тип, използван днес е вариантът с двуклирилите клапни пластинки. Основните компоненти в този тип обикновено са покрит с плат, пръстен за зашиване, стент, панта и 2 оклудера (наричани също дискове или листчета). Те са така структурирани, за да бъдат ефективни и да осигуряват еднопосочния поток на кръвта.
Съвременните дискови повърхности се характеризират с подобрена биосъвместимост на кръвта и са до известна степен устойчиви на образуване на тромбози. Въпреки това, липсата на ендотелна обвивка и застой на кръвта в контакт с дисковете в затворено положение излагат механичните клапи на риск от тромбоемболични усложнения.
Основното предимство на механичните клапи е тяхната дълготрайност. Обаче, тази полза трябва да се претегли спрямо необходимостта от стриктна антикоагулация през целия живот. Всички пациенти подложени на клапно протезиране с механична протеза трябва да са наясно с комбинирания риск от хеморагични усложнения на фона на антикоагулантната терапия и тромбоемболичните усложнения в случай на субтерапевтична антикоагулация.
Биологичните клапи се използват предимно при подмяна на трикуспидална или аортна клапа. Биопротезните клапи са направени от животинска тъкан- свинска, говежда или конска (хетеротрансплант или ксенотрансплант) или човешка тъкан (хомографт или алографт), монтирана върху метална или полимерна носеща структура с три стълба, което прави конфигурацията трикрила и по този начин наподобява геометрията на нативна аортна клапа.
За да се намали имуногенността и да се избегне отхвърляне на хуморалната или клетъчната имунна система, когато се имплантират в човешкото тяло, клапите съдържащи тъкан от животински произход се фиксират в глутаралдехид. Това е процес, който напречно свързва и маскира антигените и прави биосъвместима тъканната клапа.
Въпреки, че биологичните клапни протези предлагат предимството да избягват доживотната антикоагулантна терапия, те са обект на структурна клапна дегенерация. Това от своя страна води до ограничена издръжливост и излагане на пациента на риск от повторна интервенция. Поради дегенерация на клапата в възможно да се наложи реоперация напред във времето.
Изборът между механична и биопротезна клапа е сложно решение, базирано на характеристиките на протезната клапа, фактори, свързани с пациента (напр. съпътстващи заболявания) и предпочитания на самия пациент. Като цяло, всички биопротезни клапи са изложени на риск от структурна клапна дегенерация, водеща до по-висок процент на повторна операция.
От друга страна, всички механични клапи изискват антикоагулация през целия живот за предотвратяване на тромбоемболизъм, което е свързано с по-висок риск от кървене. Докато структурната клапна дегенерация нараства с времето и намалява с напредването на възрастта по време на имплантирането, рискът от кървене нараства с увеличаване на възрастта. В този ред на мисли всички тези особености трябва да се вземат предвид преди да се пристъпи към какъвто и да било избор на лечение.
Референции:
https://www-escardio-org./Journals/E-Journal-of-Cardiology-Practice/Volume-20/prosthetic-heart-valves-part-1-selection?_x_tr_sl=en&_x_tr_tl=bg&_x_tr_hl=bg&_x_tr_pto=sc
