Известно е, че инфарктът е животозастрашаващ сърдечносъдов инцидент. Понякога той е толкова тежък, че дори и незабавно да са взети необходимите мерки в пълен обем и най-съвременен характер, пак може да доведе до смърт. Познаваме много хора обаче, които са го преживели, че дори и по няколко. Със сигурност обаче инфарктът е животопроменящо събитие.


Изписването от болница е радостно събитие. Понякога то се съпровожда от нетолкова радостни мисли, а е обвързано със страх и тревога. Попадналият там в критично състояние пациент, преживял непосредствената опасност за живота си, често се пита дали ще бъде в безопасност извън болницата, далеч от лекарите. Това е нормален психологичен преход, който изживяват повечето болни. Типичен пример е животът след инфаркт.


Пациент под наблюдение



След инфаркт на миокарда съществува риск от рецидив /повторен инцидент/. Той е особено висок през първите 40 дни след събитието. През този период пациентът трябва да бъде отблизо наблюдаван. Освен промените, които той сам трябва да наложи в личния си живот, в процеса трябва да участва и неговият личен лекар. Това важи в особена степен, в случай че пациентът е засегнат още и от диабет, хипертония или пък има повишени нива на холестерол. Препоръчително е такъв болен да се консултира със своя лекуващ лекар на всеки три месеца.


Каква е очакваната продължителност на живота след инфаркт?


Възстановяването и изобщо преживяемостта след един такъв инцидент зависи от множество фактори:


-    Количество на съхранения миокард


Размерът на некротизиралия /загинал/ миокард зависи от това коя снабдяваща го с кръв артерия е била запушена, но и от срокът, в който са предприети мерки за отпушването ѝ. Колкото по-бързо пациентът получи специализирани грижи, толкова повече ще се съхрани от миокарда.


-    Наличие на стеснение и на други коронарни артерии


Стеснението и запушването на една говори за наличието на атеросклеротичен процес, който спокойно може да е обхванал и други коронарни артерии. Това силно ограничава физическия капацитет.


-    Продължението или отказването от вредните навици


Тютюнопушене, погрешно хранене, стрес и застоял начин на живот – контролът ни над тези фактори има отражение върху риска от рецидив.


Необходимостта да се адаптира начинът на живот към новите условия


След инфаркт бъдещето на болния е в неговите собствени ръце. По времето на фазата на възстановяване хигиенно-диетичните мерки играят роля поне толкова важна, колкото и лечението в превенцията на рецидива. Следването на назначената терапия съчетано с редуциране на поведенческите фактори позволява намаление на риска от рецидив с до 30%.

 
-    Да започнем да спортуваме


Физическата активност е много важна в превенцията на повторен инфаркт.  В никакъв случай това не бива да става без знанието и съвета на лекуващия лекар. Именно той ще предпише най-подходяща активност без риск. Важно е да се разбере, че спортът трябва да бъде започнат с „бебешки“ крачки, без да бързаме да напреднем. Повечето силови спортове са противопоказни и опасни за отслабеното сърце. Внимателното градиране на физическата активност е единственият начин плавно и здравословно да развием капацитета на сърцето.


-    Хранителният режим


Той играе ключова роля в сърдечното здраве. Препоръчано е да се ограничи вноса на мазнини, особено на животинските такива за сметка на растителните, например зехтин. Друг важен съвет е ограничаване консумацията на сол, особено при наличие на артериална хипертония.


Ако има наднормено тегло, то отслабването е силно препоръчително, но нека то не бъде за сметка на изтощителни нискокалорийни диети. 


-    Да спрем цигарите


Прекратяване на тютюнопушенето е един от най-важните елементи за добър живот след инфаркт. Придържането към вредния навик увеличава 10 пъти риска от рецидив.


-    Добрият сън


Знаем, че той е лековит. Ако хъркаме, то е важно да го съобщим на нашия лекар. На пръв поглед безобидно, хъркането може да насочи към сънна апнея, често асоциирана с кардио-васкуларни проблеми.


-    Връщане на работа


В някои случаи това не е възможно. Ако обаче лекарите очакват възстановяване, обикновено можем да започнем работа от две до три седмици след инфаркта. Важно е обаче трудовият процес да бъде адаптиран към променените ни възможности.


-    Да приемаме стриктно назначените ни лекарства


Обикновено те имат дългосрочен ефект върху намаляване риска от рецидиви. Спирането им не бива да се случва без лекарска препоръка. Съществуват и такива лекарства, чието рязко прекратяване може да е животозастрашаващо. Подобрението в  състоянието на пациента не е признак за прекратяване на терапията, а напротив – белег за нейната ефективност.


Връщането към живота след инфаркт е екипна работа – на лекарите, на пациента и на неговите близки.