Зеницата е отвор, който е обграден от вътрешния ръб на ириса и непрекъснато променя големината си.Тя е като бленда за окото, която постоянно регулира преминаващите през нея светлинни лъчи. По този начин ретината може постепенно да се адаптира към променящата се светлина в заобикалящата ни среда.

 

Промените в големината на зеницата се извършват от мускулчета, наречени сфинктер и дилататор, които се контролират от вегетативната нервна система, а тя от своя страна е свързана с централната нервна система. Това е и причината да се изследват зениците и тяхната реакция на светлина, когато се проверява функцията на вегетативната нервна систена и централната нервна система. Обикновено се прави при състояния със загуба на съзнание, при установяване на смърт, при локални процеси и др. Всеки лекар е нужно да знае основните характеристики на зеницата, за да може да следи дали са на лице при необходимост. Такива са:


1. Форма

Тя трябва да е кръгла или леко овална при нормално състояние. Когато има задни сраствания, формата се променя и тя може да е всякаква. При глаукомни пристъпи остава широка и е неправилно овална. 

 

2. Цвят 

Нормално е черен, а когато се освети зеницата (например с офталмоскоп преди преглед на очни дъна), добива светлочервен цвят. Когато цветът е различен от посочените, вече се касае за някакво заболяване - например зеницата става белезникава, когато има катаракта или ретинобластом, червеникава - при кръв в стъкловидното тяло, зеленикава - при глаукома, жълтеникава - при абсцес.

3. Големина

Нормално тя варира от 2,75 до 4,75 мм, като това зависи от осветеността й. Широката зеница се нарича мидриаза, а тясната - миоза. Установено е, че жените и късогледите хора имат по-широки зеници от мъжете и далекогледите хора. При нормални условия двете зеници трябва да са с еднаква големина, като се допуска разлика до 0,5 мм при хора с рефракционни проблеми ( т.е. едното око вижда нормално, а другото има късогледство или далекогледство). Когато обаче тази разлика е по-голяма от допустимата, се касае за т. нар. анизокория. Тя може да е предизвиката от увреждане на симпатикусовата или парасимпатикусовата инервация на зеницата. Ширината на зеницата се наблюдава с просто око или с лупа. 

 

Нормалните реакции на зеницта са:

  • Реакция на светлина - свиване на двете зеници при увеличаване на осветеността на ретините (поне на една от тях);
  • Реакция при поглед наблизо - свиване на двете зеници при фиксиране на предмет, разположен наблизо;
  • Реакция на Tournay - разширяване на зеницата на отведеното око при поглед в страни.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Патологичните реакции на зениците обикновено говорят за неврологично увреждане.  

 

Амавротичната зенична реакция се изразява в това, че когато се освети ослепялото око нито неговата, нито на зрящото око зеницата се свива. Ако обаче се освети зрящото, зенична реакция се получава и в двете очи.

 

Абсолютната зенична неподвижност е постоянно разширена зеница, нереагираща при осветяване или поглед на близки предмети.

 

Пупилотония (синдром на Ейди) е когато зеничната реакция е много забавена. При осветяване или поглед наблизо тя не реагира. Реакция се получава минути след това. Връщането на зеницата в изходната й големина също е забавено. 

 

Всички патологични състояния се лекуват като се търси първопричината, т.е. провежда се неврологичен преглед. Промяна в зеничните реакции могат да предизвикат и редица медикаменти, с цел лечение на очни или други заболявания.