Температурата е основна характеристика на човешкото тяло, като за нея мислим обикновено едва когато тя се завиши (развие се фебрилитет). Много са видовете фебрилитет според стойностите на температурата, инервалите на покачване, втрисане и т.н. Също толкова разнообразни са и причините за това. Във всички случаи обаче, това говори за някакъв проблем и смутени жизнени процеси в тялото. Правилната интерпретация на температурата нерядко дава отговор на въпроса за какво точно заболяване става въпрос.

 

Т.нар. неясни фебрилни състояния в голям процент от случаите се дължат на ревматологични заболявания. Възпалителните ставни болести са едни от тях. Това важи в голяма степен и за групата на т.нар. колагенози, при които настъпва специфично увреждане на съединителната тъкан. Тя, от своя страна, участва в изграждането на почти всички органи и тъкани в тялото, но най-вече опорно-двигателния апарат.


 

Ревматологичните заболявания са широка палитра от болести, като голяма част от тях протичат по имунологични механизми. Често заболявания като ревматоиден артрит, лупус, ревматизъм и много други, водят до повишени стойности на температурата. В тези случаи тя бива умерено повишена, най-често в границите на т.нар. субфебрилитет (под 38 градуса).

 

Понякога болните обикалят много болници и лекари преди да бъдат равилно диагностицирани Преди да се открие такова заболяване, дълго време се мисли за инфекциозни възпаления и тумори, но те така и не се откриват. Същото важи и за опитите тази температура да се понижи. Обикновено фебрилитет, дължащ се на имунологична причина не се повлиява от стандартните температуро-понижаващи противовъзпалителни средства. Лабораторните показатели обаче трудно разграничават инфекциозна от неинфекциозна причина за едно възпаление.

 


Комбинацията между завишена температура, ставни болки и симптоми от  няколко други системи трябва да алармира за системно заболяване на съединителната тъкан.

 

•    Ревматоидният артерит е един от главните и типични примери за заболяване, протичащо по подобен механизъм. Това е хронично костно-ставно страдание с периоди на влошаване и подобрение. Във фазите на активиране освен с нарастваща болка в ставите обикновено се измерва висока температура. Болката при активност обикновено е по „възпалителен“ тип, като тя се наблюдава обикновено през нощта и в покой и изчезва след раздвижване. При тежки случаи фебрилитетът би могъл да достигне и до сериозни стойности както при септично ставно възпаление.

 

•    Системният лупус еритематодес е най-сериозният пример за системно заболяване тип колагеноза. То е и най-честото фебрилно състояние от групата на ревматологичните заболявания. Освен пъстрата палитра от симптоми, които са характерни за болестта, съвсем не рядко се наблюдават и костно-ставни болки. Артритът бива лек или тежък и деформира ставите.

 

•    Сходни оплаквания, но обикновено на единични стави се наблюдава при реактивни артрити,  развиващи се при някои чревни или уро-генитални инфекции. При тях също може да има и фебрилитет.

 

•    Васкулитите на малки и големи кръвоносни съдове са друг пример за системни заболявания, при които може да има както температура, така и болки в ставите. Грануломатоза на Вегенер, Полиартеритис нодоза, гигантоклетъчен артериит са само малка част от примерите за заболявания, протичащи по този начин. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението на тези болести и какво ги прави особени?

 

В лечението участва голямо разнообразие от лекарства-нестероидни противовъзпалителни средства, антипиретици, обезболяващи, антибиотици. Когато обаче става въпрос за фебрилитет и ставно засягане по имунен тип тези схеми обикновено не успяват да достигнат нужния ефект. Кортикостероидите, имуносупресорите, биологичните средства лекуват патогенетично тези болести. Прилагането им води до овладяване на болестта, след което нейните симптоми и то сравнително бързо.