Затрудненото дишане представлява нарушена физиологична функция на носа и околоносните кухини. Най-често симптомите се проявяват през нощта. Те се изразяват в умора, отпадналост, многократно събуждане през нощта, главоболие, наличие на секрети, намалено обоняние и други.


Като най-чести причини в етиологията на състоянието се посочват девиация (изкривяване) на носната преграда, неопластични (ракови) формации в носа и/или носните кухини, хипертрофия (разрастване) на носните раковини и други.


Изкривяването на носната преграда се посочва като най-честа причина. В етиологично отношение за появата ѝ се посочват най-често травми в областта на носа. Девиацията може да бъде вродена – да е налице още при раждането, а може да се придобие и следствие на несъразмерно нарастване на костната рамка.



Основните симптоми, които се проявяват при налично изкривяване на носната преграда са освен затрудненото носно дишане, още и рецидивиращи възпалителни процеси в носната кухина, средното ухо. Може да бъде причина още за проявата на вазомоторна хрема, главоболие, пристъпи на бронхиална астма и други.


Лечението на затрудненото носно дишане като проявен симптом се определя от лечението на състоянието, което го причинява. Така например при изкривена носна преграда лечението е хирургично – като се препоръчва операцията да се прави след навършване на 18-годишна възраст, за да може да се изчака завършването на развитието на лицевия скелет.


При хипертрофия на носните раковини (конхи - медицински термин) първата стъпка от терапията е консервативно лечение, а при неуспех се пристъпва към оперативна интервенция. Причината за разрастването на конхите (по-конкретно, лигавицата, която ги покрива) са хроничното въздействие на различни химични и физични дразнители, алергени, включително и злоупотреба с капки за нос (чест пример е злоупотребата с капки, които съдържат ксилометазолин като активно вещество).


Туморните разразствания могат да бъдат с доброкачествен и злокачествен характер. Окончателната диагноза се поставя след получаване на хистологичен резултат и определяне на степен на малигненост (злокачественост). Хирургичната намеса се предшества и/или съпровожда с лъче- и/или химиотерапия, в зависимост от морфологичния вид на неоплазията и чувствителността и към различните видове лечение.


Полипите на носа и околоносните кухини също са една от честите причини за затруднено носно дишане. Лечението, също както и при хипертрофията на носните конхи е консервативно и оперативно. Хирургичната намеса се изразява в отстраняване на полипите със специални примки или щипки.


От миниинвазивните методи при полипи в носа и околоносните кухини се използват ендоскопска апаратура и т. нар. микродебридери (шейвъри или бръсначи). Има се за цел отстраняване на полипа като се разширява отворът на синуса при максимално запазване на неувредена лигавица.


Често при пациентите се наблюдава и възстановяване на обонянието. Освен това намаляват по честота възпалителните процеси, които зачестяват особено през зимните месеци.


След оперативна интервенция има няколко основни препоръки, които трябва да се спазват с цел по-бързо възстановяване и избягване на евентуални усложнения. След операцията се прави тампонада в рамките на 24 до 48 часа. След свалянето на която лигавицата е оточна, поради което пациентите се оплакват от запушен нос в рамките на 1-2 седмици. Възможно е да има още леко кървене или наличие на секреция. Всички изброени симптоми са нормална реакция, но е важно пациентът да бъде наясно с това.


За пълното оздравяване са необходими 3 до 6 седмици, но това е в пряка зависимост от обема на оперативната интервенция. Силното издухване на носа се забранява, а кихането трябва да бъде винаги с отворена уста.