Затлъстяването е хронично заболяване, което изисква едно продължително лечение с активното участие, съзнание и къмплайънс на пациента. Лечението се определя от степента на затлъстяване на пациента, рискови фактори и, разбира се, неговото собствено желание. При всички случаи е необходима корекция на диетата с постигане на оптимален калориен дефицит. 


В зависимост от степента на затлъстяване, от коморбидността и т.н. се прилагат различни диетични режими, като най-ефективни са ниско-въглехидратната диета и средиземноморската, с нисък прием на прости въглехидрати, нисък прием на мазнини, висок прием на фибри и протеини. Калорийният дефицит се определя между 500 и 1000-1500 ккал дневно, като по-тежките диети обуславят висок риск от релапс и рязко наддаване на тегло при прекратяване на диетата.


Скоростта на отслабване се определя от калорийния дефицит, като се има предвид, че 1 кг мазнини се равнява на 7000 ккал. Това означава, че ако например един пациент е поставен на диета с калориен дефицит от 500 ккал, ще отслабва с половин килограм седмично (2 кг месечно), като резултатите се подобряват с увеличаване на физическата активност и на енергоразхода. С прости изчисления става ясно спазвал ли е стриктно диетата пациентът или не.



Дневният калориен прием се изчислява по специална формула, като се установява първо базовият метаболизъм, чиято стойност се умножава по даден коефициент, който е различен, в зависимост от физическата активност на пациента. Първоначалната цел на редукция на телесното тегло е с 10% от масата (т.е. при 100-килограмов пациент – 10 кг), като важна цел е не само постигането, но и успешното задържане на резултата. Диетата е успешна, ако пациентът задържа теглото си постоянно в следващите 6 месеца. Нормалните темпове на отслабване са с 0,5 до 1 кг седмично.


Не само диетата и калорийният дефицит имат значение за ефективната редукция на теглото, но и разпределението на макронутриентите в хода на денонощието – важно е във времето до обяд и не по-късно, да се приемат основното количество въглехидрати за деня, като стремежът е те да са влакнести, фибри (овесени ядки, трици, плод и др.), а в останалото време да се разпределят основното количество протеини и мазнини.


По отношение на мазнините е важно те да бъдат подбрани, така че да включват основно полезни омега мастни киселини (мазни риби, ядки и др.), да се редуцира до минимум консумацията на червени меса (свинско, телешко), на хидрогенираните мазнини, пържени храни и др. Това подобрява липидния профил, намалява серумните нива на липопротеините с ниска плътност и повишава HDL холестеролът. Да се сведе до нулево ниво консумацията на сол с цел повлияване водната задръжка и редукция на артериалното налягане и др. похвати.


При тежки случаи (втори и трети клас затлъстяване), особено при наличие на коморбидност и усложнения от страна на пациента (ЗД 2 тип, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, сънна апнеа и др.) се прибягва и към други недиетични, по-радикални методи на лечение – медикаментозно и хирургично.


Бариатричната хирургия е един съвременен похват за справяне с тежкото и резистентно затлъстяване, когато това заплашва живота на пациента – прилагат се различни методи като парциална стомашна резекция, байпасиране и др.


Напоследък най-съвременният подход е приложението на импланти, които досущ наподобяват балон в тесен смисъл на думата. Пациентът поглъща импланта, който се раздува в стомаха му, като заема обем в него и постига бързо засищане. След постигане на определен резултат, балоните се изваждат хирургично. На Запад вече се прилагат нови техники, при които не се налага изобщо оперативна екстракция на балоните, а те са резорбируеми.


По отношение медикаментозното лечение – прилагат се основно инхибитори на липазата (орлистат) и алфа-глюкозидазни инхибитори (акарбоза), които намаляват резорбцията в тънкото черво на мазнини и въглехидрати и по този начин намаляват приема на енергия, без реално пациентът да е намалил консумацията на храна. Разбира се, тези методи не могат да се прилагат без синергичното приложение на балансирана диета и физическа активност, но спомагат за допълнителна редукция на теглото с около 10% за 1 година.


Важно място заема и поведенческата терапия, психотерапията, дори консултацията с психиатър. Елементи, които, за съжаление, остават неглижирани у нас. Пациенти с тежка степен на обезитет често имат друг социален, поведенчески или психиатричен проблем – паническо разстройство, обсесивно компулсивно разстройство и др., които опитват да потискат чрез ексцесивно прехранване. Лечение изисква не само самото затлъстяване, но разбира се, и съпътстващите го усложнения, когато говорим за тежък обезитет – артериалната хипертония, диабетът, сънната апнеа, подаграта и др.


Затлъстяването е едно пандемично заболяване, което става все по-широко разпространено, поради налагането на съвременния начин на живот – заседнал, повишен прием на бързи захари и мазнини, липса на физическа активност, технологичен напредък и др. Това доведе до все по-ранно развитие на атеросклеротични съдови промени, които в наши дни се срещат още в детска възраст.