Затлъстяването е социално значимо заболяване със сложна и широка етиология, в която ключова роля играят както генетични, така и външни фактори на средата, а също и социално-поведенчески и хормонални. Около 40% от световното население е с наднормено тегло. Що се отнася до България – над 60% от населението ни е с наднормено тегло, което е еквивалентно на малко над 4,3 млн. души.

 

По отношение на патогенезата на затлъстяването същността е в хипертрофията на адипоцитите, като основно значение има енергийната хомеостаза и разликата между консумирана енергия и енергоразход. От своя страна, енергоразходът включва базов метаболизъм и активно разходване на енергия при различна физическа дейност. Ексцесивният енергиен внос обуславя кумулиране на триглицериди в адипоцитите, тяхната хипертрофия и хиперплазия (само в ранна детска възраст).


 

Сложна е етиологията на затлъстяването – централно място, разбира се, заема прехранването и приемът на ексцесивно количество калории, които в крайна сметка кумулират под формата на триглицериди в мастната тъкан. Огромно значение има и режимът на хранене в ранна бебешка и детска възраст – това е деликатен период от развитието, в който адипоцитите имат възможността на хиперплазират, нещо, което по-късно става невъзможно. Увеличаването броя на адипоцитите обуславя една склонност към затлъстяване през целия живот на индивида, независимо от режима на хранене. Значение за затлъстяването има и режима на хранене, както и диетата – еднократното хранене с прехранване, приемът на големи количества прости захари и мазнини обуславя хиперфагия, слаб засищащ ефект, компенсаторна хиперлипогенеза и склонност към покачване на телесното тегло. Като силно адитивен рисков фактор се наслагва и понижената физическа активност със заседнал начин на живот. 

 

Някои ендокринни смущения също имат връзка със затлъстяването – хипотиреоидизъм, синдром на Cushing, хипоталамична дисфункция и др. Ятрогенната липодистрофия, нарушенията в апетита и енергоразхода са свързани с прием на редица медикаменти – сулфанилурейни препарати, трициклични антидепресанти, кортикостероиди, бета блокери, контрацептиви, антиепилептични средства, инсулин, антиретровирусна терапия (при HIV) и др. Психо-емоционалните фактори също играят важна роля в затлъстяването – депресивните състояния, тревожните разстройства обуславят често хиперфагия и консумация на храна еквивалентна на степента на безспокойство на пациента, синдром на нощното хранене и съответно внезапно повишаване на телесната маса.

 

Степента на затлъстяването се определя според индекса на телесната маса (ИТН/BMI – Body Mass Index), който се определя по формулата тегло (кг) : височина (м2). Или за по-просто, делим теглото в килограми на височината в метри на втора степен. Нормалният ИТМ е между 18,5 и 24,9. От 25 до 29,9 се касае за наднормено тегло; от 30 до 34,9 – първа степен затлъстяване; от 35 до 39,9 – втора степен затлъстяване; и над 40 – трета степен затлъстяване.

 

Според друга класификация затлъстяването може да бъде от андроиден тип (мъжки тип, висцерално затлъстяване, ябълковидно), с натрупване на мастна тъкан основно в абдоминалната област и перивисцерално; и гиноидно (женски тип, крушовидно) – с натрупване на мастна тъкан основно в долната част на тялото, ханш и бедра. Двата типа затлъстяване са свързани с различни метаболитни характеристики и прогноза – андроидният тип е свързан с дислипидемия, инсулинова резистентност и втори тип диабет, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето (ИБС), висок риск от сърдечносъдови инциденти, сънна апнея и др. Отношението талия/ханш е индекс за кумулиране на абдоминална мастна тъкан – горна граница за мъже е 0,95, а за жени 0,80. Висок риск от развитие на захарен диабет втори тип, исхемична болест на сърцето и сърдечносъдови инциденти има при обиколка на талията над 94 см за мъже и над 80 см за жени.

 

Затлъстяването е не просто изолирано състояние на организма, а е свързано с голям брой мултиорганни усложнения и рискове – сърдечносъдови (исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, структурни промени, артериална хипертония, инсулти и др.), метаболитни (захарен диабет втори тип, инсулинова резистентност, дислипидемия, холелитиаза, хиперурикемия), хормонални смущения ( повишена кортизолова продукция, нарушения в менструацията, понижено либидо, хиперандрогенемия и хирзутизъм при жени, поликистоза, при мъже понижени нива на тестостерон, повишени естрогени, гинекомастия и др), сънна апнея, повишен риск от някои малигнени неопластични процеси (колоректален карцином, рак на гърдата, простатата и др.).

 

Висцералното затлъстяване се асоциира с определен метаболитен фенотип – повишени плазмени нива на LDL, VLDL, понижени на HDL, хипертриглицеридемия, хиперкоагулационни нарушения (повишен фибриноген и инхибитор на плазминогеновия активатор) и др. описани по-горе. Този профил обуславя повишения сърдечносъдов риск, артериалната хипертония, ранната атеросклероза и ендотелно възпаление.

 

Различни са обаче както половите, така и възрастовите особености на затлъстяването – при всички случаи, за всеки един мастен обем, мъжете имат два пъти повече висцерална мастна тъкан от жените. В резултат смъртността при мъже с наднормено тегло е по-висока, а възрастта по-ранна. В постменопаузалния период обаче рискът се изравнява, поради ускореното натрупване на вицерална мастна тъкан при жени и повишение на систолното артериално налягане. Не само полът, но и възрастта има отношение към типа на затлъстяване – за всяка обиколка на талията, по-възрастни индивиди имат по-висок процент висцерално депо мастна тъкан, в сравнение с по-млади индивиди.

 

Относно лечението при затлъстяване - очаквайте в продължението

 

Данни:

СЗО