Лечение

За да се избере правилният метод на лечение е необходимо да се определи тежестта на деформацията. За целта се използва класификация, която разделя състоянието на три групи: лека, средна и тежка степен на халукс валгус. Класификацията се базира главно на рентгенографски измерената големина на горепосочените ъгли и клиничните оплаквания на пациента, като в повечето случаи с нарастване на стойностите на ъглите се засилва и степента на симптомите.
 

Неоперативно лечение

В повечето случаи консервативните мерки могат да облекчат оплакванията на пациента. Съществуват редица ортезни средства - шини, възглавнички, стелки, спейсъри. Въпреки че са способни да облекчат симптомите, все още не съществуват убедителни научни доказателства, че тези средства могат да забавят или да спрат прогресията на заболяването. Проблемът с повечето ортезни средства е, че те допълнително увеличават обема на пространството, което взема ходилото в дадена обувка, което може да доведе до допълнително притискане в обастта на медиалната еминенция и съответно да увеличи болезнените оплаквания. Поради това, най-подходящи са шините, които се носят само през нощта.
 
Специфични упражнения и физиотерапия могат също да окажат благоприятен ефект. Използването на кинезиологични ленти и инжектирането на бутолинов токсин в мускулите около първа метатарзофалангеална става са методи, чиито резултати все още не са категорични.
 
Модификацията на обувките вероятно е най-добрият метод, водещ  до облекчаване на симптомите на пациентите с халукс валгус. Ортопедът трябва да насърчава пациетите към носене на удобни обувки – с голямо простраство в предната част за пръстите и мека подметка. Съдействието на пациентите в повечето случаи е трудно, тъй като най-често това са жени, за които поради една или друга причина такъв тип обувка е неприемлива.
 
Ако неоперативното лечение не доведе до облекчаване на симптомите и деформацията продължи да прогресира се преминава към оперативен подход.
 

Оперативно лечение


Едва ли има друго ортопедично заболяване, за което да има описани толкова голям брой хирурчгични процедури (над 130). Въпреки многобройните операции, не съществува една конкретна, която да гарантира пълна корекция и окончателно излекуване. Това може би е и резултат от субектвната оценка на пациента. Голяма част от пациентите не са доволни от резултатите от оперативното лечение, защото очакват да си върнат пълната физическа активност, което невинаги е възможно или защото въпреки корекцията, пак са неспособни да носят модерни, тесни обувки. Затова е важно пациентът да е запознат с рисковете и възможните усложнения, както и с ползите от оперативната корекция.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Няколко са основните оперативни интервенции. В редки случаи операцията може да бъде само мекотъканна - освобождаване на латералните сковани мускули, изрязване на медиалната еминенция и коригиране и задрвяване не отпуснатата медиална капсула. В повечето случаи се налага комбнацията не горепосочената процедура с някои видове остеотомии или самостоятелно остеотомии. Най-често използвани са остеотомиите Chevron, Scarf, Akin и др. При тях по сложен начин, чрез остеоомии на метатарзалната кост или проксималната фаланга се коригират съответните ъгли. В повечето случаи се налага фиксация на остеотомията с различни импланти - игли, винтове или плаки. Постоператвиният протокол е различен за различните процедури.
 

Ювенилен халукс валгус

За да бъде класифициран като ювенилен, халукс валгус деформацията трябва да започне с оплаквания в предпубертетна или пубертетна възраст. Деформацията в тази възраст се различава главно по по-малката по магнитуд проминираща медиална еминенция. По-голям интерметатарзален ъгъл, но сравнително по- малък халукс валгус ъгъл. Пронацията на халукса е сравнително по-рядко явление. Често деформацията се свързва с хипермобилност на първа метатарзо-куниеформената става и голям процент на рецидиви след оператвина корекция.