Характерно свойство на голяма част от инфекциозните причинители е честото засягане на повече от един орган или система. Инфекциозният процес се локализира най-често в органа или тъканите, които представляват входна врата за проникването му, но в голям процес от случаите се осъществява пренасянето му чрез кръвта и до други органи и системи.


Клиничната картина може да бъде разнообразна – засягане на една или няколко стави, както и афинитет на причинители към по-малки (на пръстите и китковите стави) или по-големите стави – тазобедрена, колянна, глезенна и други.


Грипните вируси провокират основно възпаление на ставната обвивка – т. нар. синовит. Характеризира се със зачервяване и затопляне на ставата, оток и изразена болкова симптоматика. По-често се засяга възрастовата група след 65-годишна възраст, като най-често при тях има предразполагащи фактори – налични артрозни изменения, подагра, както и заболявания като диабета също са рискови фактори. Но е пределно ясно, че и става, която е без каквито и било изменения може да реагира на инфекциозния причинител.



По времето на Първата световна война немският военен лекар д-р Ханс Райтер описва случаи на артрит при войници, няколко седмици след преболедуване от стомашно-чревни инфекции, най-често дизентерия. Но симптомите, които включва синдромът, кръстен на негово име се проявяват и след инфекция на пикочо-половите пътища, а в значително по-малък процент след респираторни инфекции.


Това определя синдрома като реактивен артрит, тъй като ставната реакция е предхождана от инфекция с друга локация. Към момента съотношеието на засегнатите мъже към жени е 7:1. Но една от причините, която се посочва за по-рядкото диагностициране при жени е трудността за поставяне на сигурна диагноза на пикочно-половите пътища при жени, поради замаскирането ѝ от т. к. „невинни” влагалищни течения, например при настинка.


Най-честите причинители на синдрома на Райтер са бактериите, причиняващи салмонелоза и шигелоза (дизентерия). По отношение на инфекциозни причинители, засягащи урогениталния тракт значение имат хламидиалната инфекция и причинителят на гонореята.


При малък процент от случаите синдромът може да бъде предизвикан от инфекция с Chlamidia pneumonia, която е микроорганизъм, сходен с горепосочения причинител на хламидиалната инфекция на половите органи. За разлика от нея механизмът на предаване е въздушно-капков и води до развитието на интерстициална пневмония.


Според статистически данни синдромът на Райтер се развива едва при 1-4% от контактните с гореизброените инфекциозни причинители. Което е доказателство за значението и на други фактори, а не само етиологичният причинител.


Важно е да се отбележи, че при неправилно диагностициране и забавено, неадекватно лечение се води до хронифициране и задълбочаване на процеса в ставите. Стига се до деформативни изменения, но при подходящо лечение се стига до оздравяване. При половите инфекции, водещи до проявите на синдрома е важно да бъдат лекувани и двамата партньори, за да не става „прехвърляне” на инфекцията.


Бруцелозата е друго инфекциозно заболяване, което може да протича със засягане на ставите. Характерно за хроничната форма на заболяването е засягането на опорно-двигателния апарат. Появяват се болки по хода на гръбначния стълб и по-големите стави – тазобедрена, колянна, раменна или лакътните. Те имат непостоянен – т. к. „летящ” характер – от една става на друга, подобно на ревматичните промени. Самото възпаление в началото има гноен характер, но след това преминава към т. нар. стерилно възпаление, без изолиране на причинител.


Следва продължение...