Човешкият папилома вирус или HPV – human papilloma virus, е широко разпространен причинител, който се свързва с полово предаване, но това не е единственият механизъм. Заразяване, освен в областта на гениталиите и ануса, може да настъпи при кожни лезии, както и развитие на орална форма на инфекцията. При по-тежките случаи причинителят може да достигне и белите дробове, където се формира респираторна папиломатоза.
В еволюцията на папилома вирусите възникват и се селектират онкогени, които определят и онкогенният потенциал на различните типове.Човешкият папилома вирус е представен в група от повече от 200 генотипа, групирани в три рода: алфа, бета и гама папилома вирус. Някои причиняват доброкачествени и самоограничаващи се инфекции, малка част от тях водят до хронични инфекции, а заразяването с други води до развитие на рак.
През 1842 г. италианският лекар Rigoni-Stern, след анализ на причините за смърт на жени, отбелязва високата честота на рак на шийката на матката при омъжени, вдовици и проститутки и ниската честота на заболяването при девици и монахини.
Статистически модели показват, че близо 80% от сексуално активните жени и мъже се заразят поне веднъж до края на живота си като поне половината от инфекциите са с високорисков тип. При жените рискът е по-голям, 40% от тях се заразяват в рамките на 2 години след първи сексуален контакт.
Фактори, за които е установена причинна връзка с рака на шийката на матката, са броят сексуални партньори и броят партньори на настоящия партньор, тютюнопушене, брой раждания, продължителна употреба на хормонални контрацептиви, ко-инфекция с ХИВ. Вероятни кофактори са коинфекция с Chlamidia trachomatis, херпес симплекс вирус-2, имуносупресия, непълноценно хранене.
Освен риск от развитие на рак, хроничното носителство на HPV води до по-ниска честота на забременяване - 23,5% спрямо 57% при неинфектирани. По-висока честота на аборт след ин витро фертилизация също се отчита от специалистите.
Както всеки вирус, който има способността да хронифицира и HPV притежава свойството да „избягва“ имунитета. За разлика от други вируси, които блокират различни фактори на имунната защита, при HPV това се осъществява чрез особеностите на неговото формиране. За да настъпи инфекция с HPV е необходимо вирусът да проникне през микротравма до базалния слой на епитела, където установява геномен резервоар.
Формирането на вирусната частица става в процеса на диференциация и излющване на епителя без виремия, без вирусно индуцирана клетъчна смърт и без възпаление, което прави вирусът невидим за имунитета. Изчистването на инфекцията не е чрез имунна неутрализация и цитотоксична реакция спрямо заразените клетки, а механично чрез излющването на епителните клетки.
Единствената възможност за формиране на траен имунитет - това е поставянето на ваксина, като тя се слага в няколко дози по определена схема, в зависимост от фирмата, към която принадлежи. Но най-честата схема е три дози. Често пациентите не завършват и достигат до 2-дозов прием.
Епидемиологичният ефект от ваксинирането се отбелязва в рамките на 5-8 години след въвеждане на ваксинационна програма.
При имунизационно покритите над 50% честотата на HPV 16/18 намалява с 80% при момичета между 13 и 18 години, както и с 66% при жени между 20 и и 24 години. Аногениталните брадавици намаляват с 67% при 15-19 годишните и с 54% при 20-24 годишни.
Намалено носителство и заболяемост е наблюдавано и при момчета и мъже, без да са включени в програмата, което показва групова защита.
Референции:
1. W. Orenstein, Plotkin's Vaccines (8th Edition), 2023;
2. Mariani L. et al., Overview of the benefits and potential issues of the nonavalent HPV vaccine; Internal Journal of Gynecology and Obstetrics; 2017.
