При пациенти с възпалителни заболявания на червата се наблюдава повишен риск от развитие на колоректален карцином - рак на дебелото черво и ректума. Рискът от развитие на злокачествени заболявания на червата при засегнатите пациенти се увеличава при по-дълга давност на възпалителните заболявания и разпространението на колита. Други допринасящи фактори са семейната анамнеза за колоректален карцином, наличието на придружаващ склерозиращ холангит и разпространението на възпалението.

 

Както спорадичните случаи на колоректалния карцином, така и този, който се развива в контекста на възпалителните заболявания на червата, е последствие от последователно настъпващи генетични изменения в засегнатите клетки. Други фактори с ключово значение в тези процеси са имунният отговор, който се опосредства от възпалителните медиатори в лигавицата, оксидативният стрес и дисбалансът на чревния микробиом.


 

Възпалителните заболявания на червата са третият по важност фактор, който допринася за развитие на колоректален карцином, след фамилната аденоматозна полипоза и наследственият неполипозен рак. Разпространението на измененията в червата, които са характерни за колита, както и продължителността на тези процеси има значение за развитие на рак на дебелото черво и ректума.

 

Първичният склерозиращ холангит е хронично заболяване на черния дроб, при което се наблюдава холестаза - състояние, при което потокът на жлъчния сок е намален или нарушен. Това заболяване е допринасящ фактор, който води до развитие на колоректален карцином. Счита се, че хроничното възпаление е пусков механизъм, който стимулира процесите на канцерогенеза. При продължително възпаление се наблюдава активиране на циклооксигеназите, възпалителните цитокини и хемокини. По тази причина се счита, че приемът на нестероидни противовъзпалителни понижава риска от развитие на колоректален карцином при пациенти с възпалителни заболявания на червата с до 40-50%.

 

Оксидативният стрес допринася за патогенезата на рака на дебелото черво, тъй като уврежда протеините и нуклеиновите киселини в засегнатите клетки. Това води до денатуриране на белтъците и множество изменения, сред които такива, засягащи базите и веригите в ДНК. Оксидативният стрес се развива в отговор на възпалителните процеси. Това се дължи най-вече на действието на клетките на възпалението, сред които активираните неутрофили и макрофаги, които произвеждат високи количества свободни радикали. Тези частици взаимодействат с ключови гени, които участват в процесите на канцерогенеза. Сред тях водещо значение има генът p53, известен още като “пазителят на човешкия геном”. В проби от чревна тъкан, засегната от възпалителни процеси, се наблюдава повишена честота на мутациите в този ген, за разлика от тъканите, в които не е настъпило възпаление.

 

Въпреки че не са напълно изяснени механизмите, по които чревният микробиом участва в процесите на туморогенеза, се счита, че именно чревната флора може да има съществено влияние върху развитието на колоректален карцином. Наблюденията са показали, че както някои обичайни обитатели на чревиня микробиом, така и други специфични бактерии, допринасят за развитието на рак в контекста на колит. Според някои проучвания бактерията Enteroccocus faecalis допринася за развитието на възпалителни заболявания на червата, както и за диспластични изменения в ректума и аденокарцином.

 

Характерен за възпалението е и инфибиращият макрофагите фактор - цитокин, който предизвиква обрузаване на нови клетки и регулира миграцията и активирането на имунните клетки. Други такива възпалителни фактори също допринасят за производство на свободни радикали, които увреждат ДНК, предизвикват хромозомна нестабилност и епигенетични промени. Стимулирането на производството на възпалителни цитокини и растежни фактори допринася за растеж на туморните прогениторни клетки, което благоприятства прогресията на канцерогенезата.

 

Референции:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC8563785/