Редица проучвания навлизат в дълбочината на въпроса има ли разлика в спортния травматизъм при мъжете и жените. И ако има такава, то какви са причините, които да обяснят тази разлика.


Поради намалената стабилност на тибио-феморалната става, основно при натоварване се разчита на мекотъканната стабилизация - както от страна на капсуло-лигаментарния апарат, така и на околоставната мускулатура.


Проучвания върху мекотъканните увреди показват, че засягане връзковия апарат на коляното, в частност предна кръстна връзка е значително по-чести при спортуващи жени за разлика от мъже – спортисти. Като причини се посочват анатомо-функционални особености както в областта на коляното, така и в други, които са непряко свързани с травматизма. Значение имат още някои хормонални и невро-мускулни особености.



При жените се установява намалена способност за мускулна стабилизация в сравнение с мъжете, което ги постява в рисковата група за развитие на ставни увреди поради недостатъчен контрол. Инсуфициентен (недостатъчен) се оказва контролът на ставния апарат в условия на динамично натоварване.


Т. нар. реакция на опора при приземяване също е намалена, поради което лигаментарният апарат се натоварва повече при усилия и се увеличава вероятността от травми.


Основно значение за подсигуряване на динамичната стабилност в коляното при натоварване имат големият, малкият и средният седалищен мускул, както и ишио-круралните мускули. Характерно за жените е, че скоростта на мускулна активация при жените е малко по-бавна от тази при мъже. Тази невро-мускулна особеност се явява като още една предпоставка за увеличаване риска от увреждане на предни кръстни връзки, особено при резки и неочаквани натоварвания.


Независимо, че обикновено едната страна на тялото е доминантна – това правило се отнася основно за горните крайници и важи в по-голяма степен при женския пол. От своя страна това доминиране води до дисбаланс на мускулната сила в двата крайника и е предпоставка за травматизъм.


След пубертета се наблюдава увеличаване масата на трупа и съответно повдигане центъра на тежестта, без това да може да бъде компенсирано веднага от ефективен невро-мускулен контрол. Този факт важи и за двата пола, но с по-голяма сила е изразен при спортуващи жени, тъй като има известни разлики в проприорецепцията на мускулите, които участват в изграждането на трупа.


Към настоящия момент хормоналните промени по време на месечния цикъл като потенциална предпоставка за увреди на колянните връзки се дискутират.


Според някои изследвания се увеличава честотата на увредите във връзковия апарат на коляното по време на овулация или в ранния слеовулационен период – т. нар. лутеална фаза.


Физиологичната връзка между нивото на естроген и връзките в ставно-лигаментарния апарат е била не веднъж тема на проучвания, включително се стига до откритието, че в структурата на кръстните връзки в коляното са открити рецептори за естроген.


Според няколко in vitro (на клетки в изкуствено създадена среда) проучвания по-честите увреди на връзковия апарат могат да се дължат на намаленото количество на фибробласти и съответно пониженият синтез на колаген. Този резултат се свързва с повишеното количество на естрогените в кръвта.


Фазата от менструалния цикъл, в която нивото на естроген е най-високо е между 6 и 13-ти ден, считано от първия ден на менструацията. След тази фаза следва т. нар. лутеална, през която нивата на прогестерон доминират.


Библиография:
1.Hashemi M., How estrogen relates to trauma vulnerability, Donders Institute.
2. Ogbolu N., K. Baar, Effect of estrogen on musculoskeletal performance and injury risk, Frontiers in Physiology.