Какво е карбамазепин?

Карбамазепин представлява антиконвулсант или антиепилептично лекарство, което се използва за предотвратяване и контрол на гърчове. Медикаментът се използва и за облекчаване на някои видове болка (като тригеминална невралгия и болезнена диабетна невропатия). Това лекарство действа като намалява разпространението на активност в мозъка, която е отговорна за получаването на гърчове и възстановява нормалния баланс на нервната активност.


Какво представлява изследването на карбамазепин в кръвта?


Изследването на карбамазепин в кръвта е се използва, за да се провери количеството карбамазепин в кръвта и да се определи дали концентрациите на лекарството са в желания („терапевтичен“) диапазон. Първоначално тестът може да бъде използван за установяване на подходящата доза от лекарството при конкретен пациент.


В зависимост от резултатите от изследването на карбамазепин, дозата на лекарството може да бъде увеличена или намалена, докато нивото му в кръвта попадне в терапевтичния диапазон. След това се назначават последващи изследвания, за да се провери дали нивото на лекарството остава в терапевтичния диапазон. Ако здравето на пациента се влоши или ако той започне да приема други лекарства, които могат да повлияят на нивото на карбамазепин в кръвта, тестът може да бъде използван, за да бъде определено дали дозата трябва да бъде коригирана.


Проследяването на нивата на карбамазепин в кръвта може да помогне при оценката на състоянието на пациент, който изпитва странични ефекти или нежелани реакции при лечението, или ако симптомите му се повтарят.


Рутинното изследване на карбамазепин измерва „общия“ (тоталния) карбамазепин, т.е. цялото лекарство в кръвта, както „свободно“, така и свързано с протеин. Рядко може да бъде назначено изследване за свободен карбамазепин или карбамазепин-10,11 епоксид.


Кога се назначава изследването на карбамазепин в кръвта?

Изследвания на карбамазепин в кръвта се изискват често при започване на лечението с карбамазепин и след това, ако е необходимо, за да бъде гарантирано поддържането на подходящи концентрации в кръвта. Допълнителни тестове за карбамазепин могат да бъдат поискани, ако дозата на лекарството се промени, ако пациентът започне или спре да приема допълнителни лекарства (за да се прецени ефекта им, ако има такъв, върху нивата на карбамазепин) или ако пациентът има повторна поява на симптоми като гърч, болка (като тригеминална невралгия) или биполярни промени в настроението. След това нивата на лекарството понякога се проследяват на редовни интервали, за да бъде гарантирано, че остават в терапевтичния диапазон.


Изследването на карбамазепин в кръвта може също да бъде назначено, когато състоянието на пациента изглежда не отговаря на терапията. Това може да се дължи на факта, че концентрациите не са достатъчно високи, защото пациентът може да не приема лекарството редовно или лекарството може да е неефективно при този пациент.


При изследването на карбамазепин в кръвта се взема венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум. Кръвната проба се взема преди приемане на сутрешната доза от лекарството. Важно е лекарството да е било приемано поне 5-7 дни без промяна на дозата, като е спазван дозовият режим.


Мониторингът на концентрациите на карбамазепин в кръвта е необходим, когато пациентът изпитва обезпокоителни нежелани реакции и/или развива усложнения. Страничните ефекти могат да бъдат наблюдавани при прием на всякакви дози от лекарството, но са свързани с по-високи концентрации на карбамазепин в кръвта и включват:

  • Световъртеж;
  • Сухота в устата;
  • Умора;
  • Некоординирани движения;
  • Сънливост;
  • Замъглено или двойно виждане;
  • Нистагъм (неволно движение на очната ябълка)

Други нежелани реакции могат да включват:

  • Червен сърбящ обрив;
  • Гадене;
  • Диария;
  • Запек;
  • Главоболие;
  • Объркване;
  • Нарушения на зрението

Карбамазепин също може понякога да причини нарушения на чернодробната функция, ниски концентрации на натрий в кръвта, намаляване на белите кръвни клетки или повишаване на еозинофилите. В някои случаи тежестта на страничните ефекти може да накара пациента и лекаря да изберат различен медикамент за конкретното заболяване. Карбамазепин не трябва да бъде използван при пациенти с остра порфирия.


Какво може да означават резултатите от изследването на карбамазепин в кръвта?

Обичайният терапевтичен диапазон за карбамазепин, когато се приема самостоятелно, е около 4 – 12 mg/L. Нива над 15 mg/L се считат за токсични, но диапазоните варират леко при различните лаборатории и стойностите могат да бъдат представени в други единици, като µmol/L. (4 - 12 mg/L е еквивалентно на 20 – 50 µmol/L.) Лекарите и пациентите трябва да се водят от терапевтичните диапазони и единици, които са установени от лабораторията, която извършва теста на пациента.


В рамките на терапевтичния диапазон повечето хора реагират на лекарството без прекомерни странични ефекти; отговорът обаче е различен при всеки пациент. Някои хора изпитват персистиращи гърчове, промени в настроението или болка в долния край на терапевтичния диапазон, докато някои хора изпитват прекомерни странични ефекти в горния край на диапазона. Пациентите трябва да работят със своите лекуващи лекари, за да установят точната доза и концентрация, които работят най-добре за тях.


Като цяло, ако резултатите от изследването на карбамазепин в кръвта са в рамките на терапевтичния диапазон и пациентът няма повтарящи се припадъци, промени в настроението или болки и не изпитва значителни странични ефекти, тогава дозата на лекарството, която пациентът получава, се счита за адекватна. Пациентите не трябва да увеличават, намаляват или спират приема на лекарствата си, без да се консултират с лекар, тъй като това може да увеличи риска от припадък и може да повлияе на други лекарства, които приемат.


Кои други медикаменти влияят на нивата на карбамазепин в кръвта?

Карбамазепинът може да повлияе или да бъде повлиян от много други лекарства, предписани и отпускани без рецепта – като парацетамол, варфарин, флуконазол, изониазид, теофилин, еритромицин, комбинираните орални контрацептивни хапчета и имуносупресори (циклоспорин, сиролимус, такролимус).


Също така, метаболизмът на карбамазепина може да бъде засилен от други антиепилептични лекарства като фенобарбитал, примидон и фенитоин. Ефектът от този повишен метаболизъм е намаляване на концентрациите на карбамазепин в кръвта. Някои от тези лекарства може също да изискват наблюдение чрез кръвни изследвания. Билковите добавки, като жълт кантарион, също могат да повлияят на концентрациите на карбамазепин. Важно е лекарят да бъде уведомен за всички лекарства и добавки, които приема пациентът.


Библиография:
National Health Service (NHS). Epilepsy treatment
National Health Service (NHS). Carbamazepine
WebMD. Carbamazepine - Uses, Side Effects, and More
Lab Tests Online-UK. Carbamazepine