Симптомите на световъртеж са едни от най-честите оплаквания сред лицата в напреднала възраст, като около 25% от хората на възраст над 72 години съобщават, че изпитват дисбаланс или нестабилност. Свързаната с възрастта дегенерация на вътрешните уши и шията са ключови причини за световъртеж при по-възрастните лица.

 

С напредване на възрастта повишеният риск от световъртеж съвпада с намалена функция на мускулите, които отговарят за равновесието и поддържането на стойката на тялото. Поради тази причина по-възрастните лица, които имат симптоми на световъртеж, имат и по-висок риск от претърпяване на падания, отколкото по-младите хора. Тъй като паданията са причина номер едно за приемане в болница и фатален край от случаен инцидент при по-възрастни лица, важно е да бъде обърнато внимание на симптомите на световъртеж възможно най-скоро.


 

Световъртежът е термин, който може да обхваща замаяност, виене на свят и дисбаланс. При изпитване на пристъпи на световъртеж, е важно внимателното описване на симптомите на лекар, за да може да бъде поставена точна диагноза.

 

Вестибуларната система, която помага за поддържането на равновесие, е разположена във вътрешното ухо. Вестибуларната система е част от нервната система, която изпраща сигнали на мозъка за баланса на тялото. Всеки път при движение вестибуларната система предава информация на мозъка за скоростта, посоката и цялостната стойка на тялото, за да може да бъдат координирани следващите движения. Ако вестибуларната система е нарушена, равновесието бива засегнато, което води до изпитването на симптоми на световъртеж.

 

Освен за слуха ушите всъщност играят важна роля в поддържането на стойка и баланс. Ухото има три части:

  • Външното ухо, което включва ушната мида, ушния канал и тъпанчето;
  • Средното ухо, което съдържа слуховите костици и Евстахиевата тръба (която изравнява налягането от двете страни на тъпанчевата мембрана);
  • Вътрешното ухо, което включва кохлеята (охлювът, cochlea) и лабиринта (labirynthus vestibularis) на вестибуларния апарат.

Лабиринтът на вътрешното ухо е отговорен за контролирането на движението на очите, поддържането на главата стабилна, усещането на позицията на тялото и след това предаването на тази информация на мозъка. Във вътрешното ухо има два важни детектора за баланс:

  • Полукръгли канали. Във всяко вътрешно ухо има три пълни с течност полукръгли канали, които са отговорни за предоставянето на ротационна информация на мозъка. Полукръглите канали съобщават на мозъка да държи очите стабилни при кимане или въртене на глава; да държи главата изправена на раменете; както и да контролира баланса при ставане от легнало положение, разхождане, или упражняване и извършване на по-сложни дейности. Дисфункцията в полукръглите канали често причинява световъртеж, който предизвиква усещане за виене на свят, дори когато човек не се движи;
  • Отолитни органи. Всяко вътрешно ухо има набор от отолитни органи, наречени утрикул и сакула, които предоставят информация за линейното движение (напред/назад, нагоре/надолу, наляво/надясно) на тялото. Отолитовите органи са покрити с желатинова мембрана, в която са вградени кристали от калциев карбонат, които действат като баластни камъни. При движение на главата, кристалите огъват космените клетки, които са прикрепени към отолитните органи, които изпращат информация до мозъка за линейни движения. Ако тези кристали се отделят от мембраната, те могат да се понесат свободно и да причинят нарушаване на функцията на полукръглите канали на вътрешните уши. Това може да доведе до усещане за световъртеж и да причини нарушение на равновесието и дори падания при по-възрастни пациенти.

Центровете за баланс в мозъка получават информация от вестибуларната система и я смесват с друга сензорна информация (зрение, допир), за да контролират баланса. Например, когато човек ходи, неговата вестибуларна система (полукръгли канали и отолитни органи) изпраща информация до мозъка за неговата ориентация и движение. Мозъкът също получава информация за това какво вижда човек и дали земята, по която ходи, е равна и стабилна.

 

Докато замаяността и дисбалансът е възможно да произтичат от дисфункция в центровете за баланс в мозъка, нарушенията на периферната вестибуларна система и шията (шийният отдел на гръбначния стълб) представляват повечето случаи на необяснима замаяност. Когато вестибуларната система работи нормално, тя съобщава на мозъка къде се намира тялото по отношение на гравитацията, подобно на жироскоп. Освен това, когато шията е здрава, тя позволява естествено движение на главата, за да допусне тези сензори лесно да усетят движението. Ако едната или и двете от тези системи се повредят, това води до дезориентация и симптоми на замайване, които по-възрастен пациент може да изпита.

 

Референции:
1. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Dizziness and Imbalance in the Elderly: Age-related Decline in the Vestibular System
2. WebMD. What to Know About Dizziness in Older Adults
3. National Dizzy and Balance Center (NDBC). Causes of Dizziness in Seniors