За да възприемаме околната среда с цялата й същност, нашето око непрекъснато възприема светлинни лъчи от слънцето, които се отразяват от повърхността на заобикалящите ни предмети. Впоследствие те преминават през няколко очни прегради преди да достигнат до централното зрително поле в ретината. Такива среди са роговицата, камерата, лещата и стъкловидното тяло. Крайният образ е намален по своите размери и се разполага върху зрителния център на ретината.

 

Съществуват някои състояния, които нарушават нормалната проекция на зрителните обекти върху ретината. Те са съответно късогледство - миопия и далекогледство - хиперметропия. И при двете състояния има промяна в преднозадния размер на окото, а резултатът е проекция на образа пред или зад централното зрително място за проекция на образа върху ретината.


 

1. Какво представлява късогледството?

Миопията е състояние, при което се нарушава нормалното зрение надалеч. Несъотвествието при това заболяване е между способността на окото и неговите структури да пречупват светлината и променения преднозаден размер на окото. Клиничен преглед доказва, че този размер е увеличен, вследствие на което обърнатият и умален образ се проектира пред зрителното поле в ретината.

 

Причините за развитие на заболяването не са съвсем изяснени. Отдава се голямо значение на теорията за фамилната предразположеност, според която късогледството е дефект в ген, който причинява увеличаване на преднозадния размер на окото при развитието на индивида. Съществува и теория за рисковите фактори, според която някои навици, като ядене на вредна храна, прекомерно гледане на телевизия и компютър или прекомерно четене на списания, вестници и книги могат да доведат до промяна на този размер, което да наруши нормалните зрителни способности на окото.

 

Късогледството започва да се развива още на 5-годишна възраст, когато децата постепенно започват да стискат очи и да набръчкват челото, когато се опитват да прочетат отдалечен надпис. Характерна тяхна проява е взирането в отдалечените думи при опит да бъдат прочетени. Според класификацията си миопията се дели на слаба, средна и силна. Съответно слабото късогледство гласи, че има зрителен дефект до 3 диоптера, средната определя зрително нарушение от 3 до 5,9 диоптера и над 6,0 диоптера се развива тежката форма на миопията.

 

При някои пациенти се среща и четвърта форма на късогледството. Тя се определя като крайно-тежка или като злокачествена миопия. Зрителният дефицит достига до 20 и повече диоптера нарушение. Това заболяване носи известен риск срещу вторично отлепване на ретината, което предполага, че този контингент пациенти трябва да бъдат подлагани на регулярни очни прегледи. При хората с късогледство като цяло има известен риск срещу отлепване на стъкловидното тяло, което пък от своя страна носи допълнителен риск за отлепване на ретината. Иначе само по себе си отлепването на стъкловидното тяло не е застрашаваща патология.

 

Напоследък лечението на късогледство все повече и повече прогресира. До преди 10 години са били познати само опциите за симптоматично лечение чрез корекция с подходящи лещи. Използват се двойно-вдлъбнати зрителни стъкла през най-ранните години на развитие на офталмологията. Впоследствие се въвежда използването на меки контактни лещи, предвид козметичния проблем, който създават очилата.

 

Известна е и една техника за корекция на зрителния дефицит, посредством лазерна операция. Използва се специална техника, с която се премахва най-горният епителен слой на роговицата, който впоследствие се моделира с лазер и се възстановява. По този начин се коригира пречупвателната способност на роговицата и обърнатият образ попада точно върху зрителното поле на ретината. Тази техника има голям успех при лечение на миопия, но при хиперметропи не се споделя с особен успех.

 

2. Какво представлява далекогледството?

Според описаните вече механизми за проекция на образа, при състоянието хиперметропия образът се формира зад зрителното поле в ретината. Предно-задният размер на очната ябълка е намален. Хората, които страдат от това заболяване, имат проблем с виждането на близкоразположени обекти. Акомодационните способи на зрителния орган малко или много компенсират проблема, но с напредване на възрастта акомодацията се нарушава все повече и повече, което позволява на зрителния дефект да се представи с пълните си възможности.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Съществува цяло самостоятелно заболяване, което се развива при хората между 40-50-годишна възраст. То отново по вид и патогенеза е хиперметропия, но се развива вследствие напредване на възрастта. Офталмолозите са приели това състояние да се нарича пресбиопия. При него се повлиява еластичността на лещата, а цининовите връзки са с понижен тонус. По този начин лещата не променя пречупвателната си способност при преминаване на светлинните лъчи към зрителното поле в ретината. Отново образът се полага зад зрителното поле, но този път защото лещата има нарушена пречупвателна способност, а не защото преднозадният размер на окото е намален.

 

Лечението на този проблем посредством лещи също е симптоматично. Използват се двойно-изпъкнали зрителни стъкла. Впоследствие са представени и двойно-изпъкнали меки контактни лещи. Лазерната хирургия също прави опити за лечение, но те не са толкова категорични, колкото при миопия, и не могат да коригират дефекти с голяма промяна в диоптричното отклонение.