Захарният диабет е метаболитно заболяване, при което е налице неправилно усвояване на кръвната захар от клетката. В резултат на това нейните нива в кръвта остават високи и при стойности на кръвната захар на гладно ≥ 7,0 ммол/л или случайно измерена кръвна захар ≥ 11,1 ммол/л се постава диагнозата захарен диабет. 

 

Причините за високите нива на кръвната захар са две: недостатъчна секреция на инсулин – хормон, отговорен за понижаване на нивата на кръвната захар и вкарването ѝ в клетката или нарушение в неговото действие. При захарен диабет тип 1 причината е в намалената или дори изчерпана секреция на инсулин от панкреаса поради автоимунна атака на клетките, произвеждащи го. При захарен диабет тип 2 по-често е налице нарушение в действието на инсулина на периферно ниво, но нерядко в хода на това хронично заболяване настъпва и изчерпване на инсулиновата секреция. 


 

Неправилното усвояване на глюкозата от клетките води до нейното повишаване в кръвта. Дълготрайно високите стойности на кръвната захар водят до необратими промени в малките и големи кръвоносни съдове, нервите и съответно води до редица здравословни проблеми като сърдечни заболявания, инсулт, очни, нервни, бъбречни заболявания и др.

 

Хората с диабет са изправени пред по-висок риск от усложнения

По принцип хората с диабет са по-склонни да имат по-тежки симптоми и по-висок риск от усложнения, когато са заразени с вирус. При диабетиците проблемът е преди всичко с хода на протичане на заболяването и последствията от него, а не толкова от повишената им склонност от заразяване. В Китай, страната, в която до този момент има най-много регистрирани случаи на коронавирус, сред диабетиците е отчетен по-висок риск от сериозни усложнения и смърт, спрямо хората без диабет.

 

Високите или колебаещи се нива на кръвната захар са част от причините хората с диабет да са изложени на повишен риск от усложнено протичане на съпътсваща вирусна инфекция (включително COVID-19). Тези рискове съществуват и при двата основни типа захарен диабет - тип 1 и тип 2 (въпреки че лицата с диабет тип 1 може да са по-чувствителни). По-важно е да се отбележи, че хората с който и да е тип диабет се различават по възраст, наличие на усложнения и давност на болестта. Хората, които вече имат усложнения на диабета, вероятно биха имали по-лоши резултати, ако се разболеят от коронавирус, отколкото хората с диабет, които са без усложнения, независимо от типа на диабета.

 

Международната диабетна федерация (IDF) добавя две причини, които водят до по-трудното лечение и по-тежкото протичане на вирусната инфекция при хората с диабет. Първата е, че тяхната имунна система е компрометирана, което затруднява възможността на организма да се пребори с вируса и може да доведе до по-дълъг период на възстановяване. Втората е, че вирусите обичайно „процъфтяват“ в среда с повишени нива на глюкоза в кръвта.

 

Диабетът сам по себе си е възпалително заболяване и затова често при хората с диабет се измерват повишени нива на факторите за възпаление. Счита се, че при диабетиците една вирусна инфекция може по-лесно да прерасне в пневмония. Отделно епизодите на стрес, каквато е една вирусна инфекция, могат да повишат допълнително нивата на кръвната захар и по този начин допълнително да повишат риска от усложнения. Всички тези факти поставят хората с диабет в по-рисковата категория лица при заразяване с коронавирус. Мерките, които следва да се вземат с цел предпазване от инфекция с коронавирус, при диабетиците важат в много по-голяма сила и предстои да ги разгледаме в следващата статия.