Обикновено повечето хора се затрудняват да гледат при ярка светлина – детайлите се губят, понякога колкото и да присвиваме клепачи пак се затрудняваме да различим обектите пред нас и в крайна сметка е трудно, изморително и понякога дори болезнено за очите. Кои механизми стоят обаче зад тези реакции?


Ярката светлина като свръхстимулатор

Рецепторните клетки – били те за светлина, болка, температура, натиск, вкус, аромат, звук или пък движение – са неврони. Всяка специфична рецепторна клетка е специализирана да регистрира някакъв дразнител. Резултат от регистрацията е възбуждането на неврона – в него се зарежда електричество във вид на акционен потенциал. Така създаденото електричество се предава от рецептора на следващия неврон и така по веригата до централния анализатор – главния мозък.



След като рецепторният неврон се е възбудил, той изпада за известно време в състояние, което не му позволява да се възбуди отново от стимула. Т.е. за известен период от време той е нечувствителен към дразнителя.


Когато става въпрос за рецепторите на ретината, техният специфичен дразнител са светлинните лъчи. Различните цветове пък се формират от различната дължина на вълната, която те имат. Така ние виждаме не само светло или не, ами и светло в различни цветове и нюанси.


Колкото по-ярка е светлината, толкова по-силно е стимулирането. Можем да го сравним например с много силна музика или шум и това как те се отразяват на слуховия анализатор, както и цялостно на нервната ни система.


Допълнително, когато яркостта е много висока, се губи контрастът и е трудно до невъзможно да се различат отделните детайли от обкръжението.


Адаптация към светло

Фотохимичната адаптация отнема около 5 минути – приспособяване на конусчетата в ретината. Тогава вече сме преодолели заслепяващия ефект на ярката светлина и би трябвало да сме способни да виждаме достатъчно добре (освен ако не става въпрос за изключително ярка светлина и, разбира се, не гледаме право към източника ѝ).


Другите два механзма са присвиване на клепачите и стесняване на зеницата.


Продължителното присвиване на клепачите логично ограничава количеството светлина, която достига до окото и ретината, но всеки е изпитвал колко натоварващо може да бъде след известен период от време. Пренапрежението на мускулите може да стане причина за главоболие.


Зеницата е като блендата на фотоапарата. При ярко осветяване тя се стеснява и намалява осветеността на ретината. С това се намалява сферичната и хроматичната аберация и контрастът на изображението се подобрява.


А дали не става въпрос за фотофобия?

На български този симптом се нарича още и светлобоязън. Той се проявява с по-силно изразен дискомфорт и болка при преминаване от тъмно към осветено помещение. Освен, че реакцията е неприятна, при фотофобията липсва и адаптация към светлината и оплакванията продължават. Хората са склонни да крият очите си от светлината, да използват слънчеви очила като сериозна нужда.


Фотофобията може да бъде симптом на много, и то не само очни, заболявания. Ето част от тях:


•    Синдром на сухото око


Тук освен фотофобия може да има още и усещане за парене, щипене, болка, зачервяване и усещане за чуждо тяло. Разбира се, необходима е консултация с офталмолог за изясняване на причините и лечението.


•    Заболявания на роговицата


Кератитът представлява възпаление на роговицата, което може да бъде както от инфекциозни причинители – бактерии, вируси, паразити (Акантамоеба), но и от неинфекциозни такива, например грешна употреба на контактни лещи.


Независимо от причината, при възпалението на роговицата се променят някои нейни свойства, което променя и свойството ѝ на пречупване на светлината. Фотофобията може да се съчетае с парене, замъглено зрение, сълзене и др.


Други състояния, които биха причинили фотофобия са язва на роговицата, както и кератоконус. Той представлява конусовидна форма на роговицата, която отново променя свойствата ѝ на пречупване.


•    Увеит


Възпаление, засягащо увеята – средната обвивка на очната ябълка, която в предната си част изгражда ириса и цилиарното тяло, имащи отношение към зеничният отвор. В тези случаи зеницата реагира вяло на светлина.


•    Мигрена


Все още се работи за цялостното разбиране на мигренозната болест. Освен силната болка в главата, тя нерядко се съпровожда и от светлобоязън, гадене и повръщане, замъглено зрение и др.


Смята се, че ярката светлина дразни тригеминалния нерв и по този начин допринася за този симптом при мигрената.


•    Прееклампсия


Това е комплексно и евентуално животозастрашаващо състояние на бременността с прояви на високо кръвно налягане, отоци и белези на органна увреда. Възможно е засягане на ретината или на зрителния нерв, което може да причини чувствителност към светлина.