Цялостната функция на имунната система е да предотврати или ограничи възникването на инфекция.

 

Имунната система може да разпознава разнообразие от „опасни” сигнали, наречени молекулярни модели, свързани с опасността.


 

Когато имунната система за пръв път разпознае тези сигнали, тя реагира, за да се справи с проблема. Ако имунният отговор не може да се активира, когато има достатъчна нужда, възникват състояния като инфекция или възпаление.

 

От друга страна, когато имунният отговор се активира без реална заплаха или не се „изключи”, след като опасността отмине, възникват различни проблеми като алергична реакция или автоимунни заболявания.

 

Имунната система е сложна и всеобхватна. Има многобройни клетъчни типове, които или циркулират в тялото, или се намират в определена тъкан.

 

Всеки тип клетка играе уникална роля с различни начини за разпознаване на проблеми, „комуникации” с други клетки и изпълнение на техните функции. 

 

Имунитетът е два вида: клетъчно (чрез клетъчни структури) и хумурално медииран (чрез антитела). 

 

Клетъчният имунен отговор е имунна реакция, която включва активирането на различни клетъчни структури, като Т-лимфоцитите, NK-клетките, антиген-специфичните цитотоксични Т-лимфоцити, както и освобождаването на различни цитокини в отговор на антигенно дразнене.

 

Вече се знае, че COVID-19 в най-голяма степен засяга именно Т-лимфоцитите. Това са клетките, които са отговорни за ранния имунен отговор на организма.

 

Тежестта на протичане на заболяването зависи от нивото на Т-лимфоцитите в началните етапи на инфекцията.

 

Болестта протича по-тежко, когато изходното ниво на Т-лимфоцитите е по-ниско. Поради това е необходимо използването на имуномодулатори – лекарствени средства, които ще покачат изходния брой на Т-лимфоцитите.

 

Имуномодулацията цели да коригира недостатъците на имунната защита. Тя се саморегулира, за да приспособи имунните отговори, използвайки регулаторни клетки и клетъчни сигнални молекули.

 

Имуномодулацията се препоръчва при всички предразположени лица и особено при хора със съпътстващи и/или хронични заболявания, контактни на COVID-19 или други агресивни вируси.

 

Всички лица с имунен дефицит – деца и възрастни, пациенти, провеждащи лъче- или химиотерапия, е необходимо да провеждат имуномодулиращо лечение с оглед повишава не на адекваатната имунна защита при среща с вируса.

 

В хода на имуномодулацията е важно да се използват доказани средства, които имат доказана активност.

 

Имуномодулаторите са група фармакологично активни вещества, които активират имунологичната защита на организма на клетъчно или хуморално ниво. 

 

Тези вещества са изпитвани в клинични проучвания, доказани и регистрирани като лекарствени средства, които стимулират имунната система и увеличават неспецифичната защита на организма.

 

Към тази група спадат ваксините, бактериалните екстракти, някои синтетични лекарства като димепранол, левамизол, дипиридамол и други. 

 

Имуномодулаторите повлияват клетъчният имунитет до степен, необходима за нормалното функциониране на имунната система, така че да не водят до свръхпродукция на Т-клетки или цитокини над нормалното за организма ниво.

 

Има смисъл от провеждане на имуномодулираща терапия при всякаквни състояния, които увреждат клетъчния имунитет, като вирусни и бактериални инфекции, след тежки бактериални пневмонии, при онкологични заболявания, както и при контактните на COVID-19 и в оздравителните месеци след инфекцията.

 

Статията е подготвената на базата на лекция на проф. д-р Захари Кръстев на тема „COVID-19: Правилната терапия срещу заболяването. Хранителните добавки не лекуват!” в специално изнесен уебинар