Отдавна вече не сме ученици и лятото не означава тримесечна почивка от всички ангажименти и отговорности. Напротив, през топлите месеци на годината обикновено продължаваме да работим с пълна пара, дори и да успеем да излезем един или два пъти за по седмица в отпуск.

 

За това и ни е трудно да си помислим, че започването на "активния" сезон ще изправи очите ни пред изпитание - та заспалото лято вече е отживелица! Но реалността е малко по-различна.


 

Дори и да сме работили със същата сила цяло лято без ден отпуск и очите ни отново непрекъснато да са били под атаката на сините екрани, лятото има своите начини да компенсира тази умора. За начало, продължителността на деня е много по-голяма, а времето вечер е толкова приятно. Тези особености предразполагат хората да прекарват свободното си време след работа навън - в разходка, спорт или просто отдих с приятели в приятно заведение. Такава ситуация осигурява нужното ни отбременяване на очите след работния ден.

 

С навлизане в есента обаче, поради смяната на сезона, с умножилите се семейни ангажименти с деца и домакинство ни се налага да прекарваме все повече време затворени вкъщи, пренасяйки работата в домашната среда или пък запълвайки дългите мрачни вечери с телевизор, компютър или разбира се - любимия телефон.

 

Симптомите на зрителната умора почти винаги са обратими

Макар и силно неприятни и дори понякога притеснителни, важното е че обикновено те са временни и нямат дълготрайни последствия върху зрението. Това не означава обаче, че не трябва да се борим с тях. От уморените очи, през лошото храносмилане заради некачествената диета и чак до болката в краката поради тесни обувки - всичко това, с което се примиряваме, вгорчава скришно живота, разваля настроението ни и не ни познава да дадем най-доброто от себе си в професията и в личен план.

 

Сред симптомите могат да бъдат:

  • Неясно зрение (размазване на образа);
  • Усещане за чуждо тяло и сухота в очите;
  • Болезненост и напрежение;
  • Сълзене;
  • Главоболие и тежест в слепоочията;
  • Влошаване остротата на зрението;
  • Затруднено и/или болезнено движение на очите.

 

Разбира се, тези симптоми не са категорични за зрителната умора и могат да се срещат при много заболявания. Важното е те да са в умерена степен и да се появяват след продължителна зрителна работа, както и да отминават след почивка.

 

Отчитането на такива симптоми без това да е обвързано с натоварване на зрението или пък заедно с други общотелесни оплаквания трябва да ни насочи към специалист.

 

Два са основните елемента, който довеждат до зрителна умора - опитите за акомодация на окото и рядкото мигане.

 

Акомодацията е процес, при който цилиарният мускул се съкращава, с което се намалява опъването на лещата и тя става по-дебела и пречупва по-силно. Акомодацията ни позволява да виждаме по-ясно предметите, разположени на близко разстояние. Съответно я използваме когато работим - било то ръкоделие или на компютър. Особено важна е тя за хората с далекогледство, както и тези без отклонение в рефракцията, докато хората с късогледство рядко им се налага да я използват.

 

Цилиларният мускул подлежи на умора като всеки друг и при продължителното му натоварване без регулярна почивка е възможно да се стигне до спазъм на акомодацията - симптоми са размазаното зрение и болката. В акомодацията участват и очедвигателните мускули, които също могат да станат източник на болка в областта на очите.

 

Рядкото мигане е проблем на съвременния човек. Ярките образи от екраните на компютъра, телевизора или пък телефона представляват силен стимул и водят до съсредоточаване на погледа до степен, забавяща рефлекса на мигане. А той е механизмът, обезпечаващ равномерното разпределение на слъзния филм, предпазващ предната част на очната ябълка от изсъхване. Така и рядкото мигане довежда до „псевдо сухо око“ - с неговото зачервяване и усещане за дразнене.

 

Контролът е в наши ръце

Не можем и обикновено не искаме да се лишим от натоварването на очите си. Предпазването от неприятните последици е възможно със спазване на някои правила.

 

При работа с компютър важното е екранът да е на 40-60 см разстояние от очите и горният му ръб да е на тяхното или под тяхното ниво.

 

Четенето при липса на слънчево осветление трябва да е на светлина с умерена яркост - нито прекалено слабо, нито прекалено ярко, което заслепява. И отново - нека книгата да е на поне 30-40 см разстояние от очите ни.

 

Почивката от труда, бил той на компютър или на книга, трябва да се състои в истинска почивка - поглед към далечен обект, без да фокусираме и д напрягаме погледа. Ясно е, че почивката със смартофон след един час работа не отморява наистина зрението.