Какво разбираме, когато говорим за запек (констипация)? Най-общо това е затруднението при дефекация или т.нар. ходене по голяма нужда. Според медицинските дефиниции, проблем има ако това става с честота по-малка от три пъти седмично. Обикновено е придружено от дискомфорт, усещане за непълно изхождане, тежест в корема и по хода на дебелото черво. В по-тежките случаи може да има болки, гадене, главоболие и т.н.
В още по-тежки варианти изхождането бива веднъж седмично или по-рядко. Това води след себе си до интоксикация от задържани отпадни продукти и се увеличава рискът от хемороидална болест. Може да предизвика дори запушване на чревния тракт и илеус, изискващ спешна хирургична намеса. Всичко това определя запекът като едно разнородно по причина и тежест състояние. Може да е само физиологична особеност, а в други случаи белег за животозастрашаващи заболявания.
Колко вида запек има? Разделяне според причинител, тежест, продължителност и някои други особености
Aктът на нормална дефекация по правило е еднократно дневно, обикновено сутрин. Той зависи от много фактори, като само малка част са и нормалната чревна анатомия и консистенцията на чревното съдъджимо. Те от своя страна зависят от приеманите течности, вида на консумираната храна, физическата активност в ежедневието, емоционалното и психическо състояние на човека и много други. Ето защо подробен разпит за всичко това трябва задължително да съпътства диагностицирането на запека.
Според продължителността си, този проблем се дели на епизодичен запек и хроничен (който съществува поне 6 седмици и дори 3 месеца). Важно е да се идентифицират всички фактори, съпътстващи неговата поява. Нужно е и да се определи нервното и психическо състояние на човека. Смущения в този аспект нерядко благоприятстват за разнообразни стомашно-червни проблеми.
При новопоявила се констипация често се касае за епизоди на дехидратация или прекален прием на „суха храна“, кото е бедна на фибри. Прекаляването с кафе, черен или зелен чай биха могли отново да доведат д този ефект. Понижената физическа активност влияе негативно на чревната перисталтика. Бременността, дори съвсем нормално протичаща, нерядко се асоциира с нарушена функция на дебелото черво по хормонален и механичен принцип.
Mного лекарства влияят негативно на чревния мотилитет и биха могли да причинят констипация с различна тежест. Такива са диуретиците, железните препарати, антидепресанти, спазмолитици, противоалергични и други. Прекаленият прием на лаксативи поради хроничен запек нерядко парадоксално влошава състоянието му. От друга страна сходен ефект се наблюдава при болни с анорексия и булимия поради неадекватния хранителен внос и злоупотребата с медикаменти.
Остро или постепенно нарушение на метаболитния и хормонален баланс на организма биха могли да доведат до запек с различна тежест и продължителност. Намалената функция на щитовидната жлеза по типа на хипотиреоидизъм често води до констипация. Захарният диабет и дисбалансът на женските полови хормони биха могли да има сходен ефект. Неврологични заболявания като Паркинсонова болест, болести на гръбначния мозък и миастения нерядко са придружавани от констипация.
Хроничен запек се наблюдава дори и без придружаващи заболявания при възрастни хора. С напредване на годините се забавя метаболизмът и мотилитетът на чревния тракт. Женският пол е по-застрашен от това. От една страна поради различен обмен на веществата, а от друга стоят разликите в анатомията на тазовото дъно. Две основни причини са в основата на хроничен запек-механично стеснен лумен на дебелото черво или функционално нарушение.
Най-често запек се наблюдава при хронични чревни заболявания като болест на Крон, колон иритабиле, хернии, ректоцеле, хемороидална болест, вагинален пролапс при жените. Тумори на дебелото черво или такива, притискащи го отвън могат дълго време да дават нетипични оплаквания, а дори и редуване на запека с диарични изхождания. Нерядко различни психични заболявания биха могли да доведат до това смущение без подлежащ анатомичен проблем.
Поради всичко това запекът трябва да бъде щателно диагностициран и правилно лекуван. Важно е да се спазва добър диетичен режим, прием на повече течности и съобразяване със всички придружаващи заболявания и състояния. При симптоми като кръв при изхождане, анемия, отслабване на килограми и болезнененост е нужно в бърз порядък да се посети лекар.
