Закритоъгълната глаукома спада към първичните глаукоми, но е по-рядко срещана. Жените са по-често засяганата група. Закритоъгълна глаукома може да се развие след 45-годишна възраст и обхваща и двете очи, но последователно. За разлика от откритоъгълната глаукома, при закритоъгълната има изменение в предния очен сегмент и от важно значение е анатомичният фактор.
Установяват се: малък предно-заден размер на окото, плитка предна очна камера, голяма или сферична леща и др. Всички тези промени водят до блокиране на иридо-корнейния ъгъл (мястото, където се оттича нормално вътреочната течност). Първоначално има т. нар. зеничен блок, при който има плътно допиране на ириса към лещата и така се пречи на преминаването на вътреочната течност от задна в предна очна камера.
При внезапно блокиране на иридо-корнейния ъгъл вътреочното налягане (ВОН) достига рязко над 35 мм Hg. При този тип глаукома пациентите могат да получат микропристъпи. За тях е характерно, че се усеща периодично намаляване на зрението, тежест или болка в окото, слепоочието и челото. Появата на „цветни кръгове” около светлинен източник говори за оток на роговицата.
Тя има вид на надъхано стъкло. Зеницата е по-широка и реагира по-вяло на светлината, вътреочното налягане е повишено. Посочените симптоми могат да са на лице от няколко минути до няколко часа, след което изчезват напълно и пациентът се чувства добре, като вътреочното налягане е нормално. В началото пристъпите са леки и не се налага медицинска намеса, тъй като организмът включва механизми, които да нормализират процесите - намалява се продукцията на вътреочната течност, освобождава се камерният ъгъл.
С всеки следващ пристъп симптоматиката се влошава и тялото не може само да нормализира пристъпа. Ако тежките пристъпи не се овладеят още през първото денонощие, може да се образуват сраствания, при което блокирането на камерния ъгъл да стане необратимо. Микропристъпната глаукома се нарича още субакутна. При хроничната форма ВОН е трайно повишено и пристъпите на замъгляане на зрението са по-чести.
Има упорито главоболие и понижена сетивност на роговицата, зеницата е широка. Острата закритоъгълна глаукома протича с остър глаукомен пристъп. Често този глаукомен пристъп е първа проява на заболяването. Той може да се появи без някакви провокиращи фактори или да е резултат от отрицателни емоции, психично напрежение, поставяне в очите на капки за разширение на зениците. Болният усеща рязка болка в окото и в съответната половина на главата, има гадене, повръщане.
Пациентът може да е дезориентиран и неадекватен. Окото е силно зачервено. Роговицата е отново с оток и намалена сетвност. Зеницата е широка и не реагира на светлина. Окото е твърдо като камък, а зрението е силно намалено до степен на броене на пръсти. След дни или седмици пристъпът може да стихне и част от зрението да се възвърне. След пристъпа зеницата остава трайно разширена и има неправилна форма, а по ръбовете на ириса има атрофични участъци.
При пристъп е нужно да се реагира незабавно. В окото се накапва лекарство от групата на парасимпатомиметиците по 1-2 капки през 30-60 мин. Следи се вътреочното налягане и при понижаване, накапването става през 1 час. Друго лекарство, което също се включва в терапията на пристъпа е осмотичен диуретик. Острият глаукомен пристъп трябва да се различи от остър иридоциклит.
Острият иридоциклит се лекува с атропин, а при остър глаукомен пристъп той е противопоказан. Затова е важно двете заболявания да се различат преди започване на терапията. Лечението на закритоъгълната глаукома, освен с медикаменти, задължително се извършва и операция. От лекарствата се прилагат миотици, диуретици и др.
