Диабетната нефропатия е едно от трите микросъдовите усложнения на захарния диабет. Хроничното бъбречно заболяване е състояние, дефиниращо се като наличие на повишена уринна ексреция на албумин (албуминурия), намалена гломерулна филтрация или друга изява на бъбречно увреждане. И двете състояния - диабетна нефропатия и хронично бъбречно заболяване могат да бъдат последствия на захарния диабет. Засягат 20-40 % от диабетиците и са честа водеща причина за включване на диализно лечение. 

 

Диабетната нефропатия обикновено се развива на 10-та година или най-рано на 5-та година от диагностицирането на захарния диабет тип 1, докато при тип 2 диабетиците изявата може да е налице още при диагностицирането му. 


 

Кога трябва един диабетик да бъде изследван?

  • Скрининг трябва да се прави поне веднъж годишно чрез определяне на албумин/креатинин съотношението при лица с давност на захарния диабет тип 1 ≥ 5 години и при всики хора със захарен диабет тип 2 вкл. и в момента на диагностицирането му, както и при хора със съпътстваща артериална хипертония

 

Методите за скрининг включват изследване за албуминурия чрез:

  • Изчисляване на албумин/креатинин съотношение (АСR) в случайна уринна проба; 
  • 24 часово събиране на урина за протеинурия;
  • Полуколичествено определяне посредством т.нар. тест - ленти, чувствителни за албуминурия – евтин, но даващ по-голям риск за фалшиво-положителни или фалшиво-отрицателни резултати

 

Нормален АCR се дефинира при стойност < 3 mg/mmol креатинин. Повишена уринна албуминова екскреция е налице при нива на АCR ≥ 3 mg/mmol креатинин.

 

Поради нормална вариация в уринарната албуминова екскреция се препоръчва установяването на поне две от три завишени стойности на ACR в рамките на 3-6 месеца, за да се каже че е налице албуминурия.

 

Гломерулната филтрация (estimated glomerular filtration rate- eGFR) е показател, изчисляващ се на базата на валидирани формули, ползващи серумните нива на креатинина, пола, възрастта и при някои от тях телесното тегло. 

 

Препоръките на Американската диабетна асоциация са да се използва т.нар. уравнение – CKD-EPI (the Chronic Kidney Disease Epidemiology Collaboration). Според тази световно валидирана формула при eGFR < 60 ml/min/1.73 m2 е налице нарушение на бъбречната функция. 

 

Дефинирани са 5 стадия на хронично бъбречно заболяване според нивата на гломерулната филтрация:

  • 1 стадий  -   eGFR ≥ 90 ml/min/1.73 m2  
  • 2 стадий  -  еGFR 60-89 ml/min/1.73 m2
  • 3 стадий  -  eGFR 30-59 ml/min/1.73 m2  
  • 4 стадий  - eGFR 15- 29 ml/min/1.73 m2
  • 5 стадий  -  eGFR < 15 ml/min/1.73 m2  

 

Диабетната нефропатия е обикновено клинична диагноза, базираща се на данните за наличие на албуминурия и/или намалена гломерулна филтрация при отсъствие на признаци за друго бъбречно заболяване. 

 

Обичайно това диабетно усложнение се асоциира с дългогодишна давност за захарния диабет, наличие на съпътстваща диабетна ретинопатия при отсъствие на кръв в урината.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Трябва да се има предвид, че наличието на богат седимент в урината (т.е. повече еритроцити, левкоцити и цилиндри), както и при бързо прогресираща албуминурия или при данни за бързо влошаване на бъбречната функция плюс отсъствие на белези за диабетна ретинопатия се налага отхвърлянето на съпътстващо друго бъбречно заболяване. Това обикновено изисква провеждането на консултация с нефролог и по преценка извършване на бъбречна биопсия.

 

Какви са препоръките на специалистите в терапевтичен план?

  • Необходим е оптимален контрол на кръвнита захари;
  • Както и оптимален контрол на артериалното налягане;
  • Предпочитаните антихипертензивни медикаменти са АСЕ-инхибитори или АТ1-блокери (сартани) поради своя протективен профил върху бъбрека;
  • Диетичният режим на лицата с нарушена бъбречна функция, които не провеждат диализно лечение, трябва да включва около 0,8 г/кг  белтък за деня. При лицата, провеждащи диализно лечение, се препоръчват по-високи норми за белтъчен прием.