Захарният диабет е хронично ендокринно заболяване, характеризиращо се с трайна хипергликемия, която с времето води до поражения на ретина, бъбреци, периферни нерви, съдове и др. Нещо повече, диабетът се асоциира с по-висок риск от сърдечносъдови инциденти и по-ниска средна продължителност на живота средно със 7-10 години. Ето защо е изключително важен скринингът за диабет, както и неговото навременно лечение, проследяване и адекватен контрол.


Разбира се, невъзможно е скриниране на цялото население, но трябва да бъдат изследвани максимално повече пациенти с различни рискови фактори – затлъстяване, артериална хипертония, заседнал начин на живот, дислипидемия и др.


Диабетът е едно от малкото заболявания, при които скрининговите и диагностични методи съвпадат. Силна връзка има между наднорменото тегло и втори тип диабет – около 90% от диабетиците с втори тип са с наднормено тегло. Затлъстяването води до инсулинова резистентност поради намаляването броя и активността на инсулиновите рецептори.



Значение има и разпределението на мастната тъкан – така хора със съотношение талия : ханш > 1, т.е. висцерално затлъстяване имат до 5 пъти по-висок риск от развитие на втори тип диабет в рамките на следващите 5 години.


Талия над 94 см за мъже и 80 см за жени се характеризира с повишен риск от сърдечносъдови инциденти и захарен диабет тип 2. Значение има и храненето – приемът на храни, богати на рафинирани захари и мазнини се асоциира със значително повишен риск от развитие на захарен диабет тип 2.

 

Употребата на някои лекарства като кортикостероиди, НСПВС, тиазидни диуретици, бета-блокери и др. също има значение.


Критерии за поставяне диагнозата диабет са гликемия на гладно над 7 mmol/l; 11,1 на втори час след ОГТТ или по всяко време на денонощието; гликиран хемоглобин над 6,5; глюкозурия. През последните години целта е пациентите да бъдат диагностицирани преди да се стигне до самото заболяване, когато още са в стадий на инсулинова резистентност (предиабет).


Предиабетът се характеризира с понижена чувствителност на клетките към инсулина. За целта се изследва т.нар. HOMA-index, който се изчислява по формулата (кръвна захар на гладно х инсулин на гладно: 22,5). Различни автори и специалисти приемат различни стойности – според някой над 2,5; според други над 3. При всички случаи стойностите трябва да са под 3. HOMA-index над 5 показва тежка инсулинова резистентност.


Инсулиновата резистентност е все още потенциално обратимо състояние при радикална промяна в начина на живот (драстично намаление на ИТМ, строга диета, интензивен спорт, отказ от тютюнопушене и др.), както между другото, е и втори тип диабет. Това обаче е изключително рядко явление, поради редица причини – от една страна, генетични предразположености, от друга, липса на къмплайънс от страна на пациента. Често за самия пациент е невъзможно да промени начина си на живот – да отслабне драстично, да спазва стриктна диета, да спортува активно, да не пуши, да не приема алкохол и др.


Диабет тип 2 се характеризира с някои особености, които го различават от първи. Началото обикновено е постепенно и съвпада с наличието на възникналите усложнения, обикновено е след 30-годишна възраст; няма такава склонност към кетоацидоза; няма асоциация с HLA; няма антиостровни антитела; 30% има фамилна анамнеза; симптоматиката се контролира със строга диета и промяна в начина на живот, както и перорални средства; инсулинова терапия се налага рядко при вторична резистентност към пероралната терапия, или при остра декомпенсация за кратко време (особено при скоро установен диабет; при лечение с кортикостероиди, НСПВС и др.).


Инсулиновата резистентност и хиперинсулинемията са част и от т.нар. метаболитен синдром, който обединява 5 рискови фактора, като 3 са достатъчни за поставяне на диагнозата: надвишена обиколка на талията, повишени триглицериди (>1,7), намален HDL (<1 за мъже; <1,3 за жени), повишено артериално налягане (над 130/85), повишена плазмена глюкоза на гладно над 5,5 mmol/l. Метаболитният синдром се характеризира с инсулинова резистентност, хиперинсулинемия, повишени триглицериди и намален HLD, атеросклероза, намален въглехидратен толеранс или диабет тип 2, абдоминално затлъстяване.


По отношение симптоматиката на втори тип диабет – тя е изключително имплицитна, процесът продължава дълги години и се проявява с усложненията си: трудно зарастващи рани, чести инфекции (особено уро-генитални – цистити, баланити, вагинити и др.), замъглено зрение, мравучкания и намалена чувствителност в крайниците, хипертония и др. Като хипертонията може да бъде придружаваща на метаболитния синдром, или вторична, вследствие на диабетна нефропатия, като двете се потенцират взаимно.


Основна причина за хоспитализация и смърт при пациенти с диабет са съдови инциденти – коронарна болест, миокарден инфакрт и мозъчен инфакт, вследствие атеросклерозата. 


Пациенти с диабет имад 2-4 пъти по-висок риск от сърдечносъдови инциденти, който нараства при наличие на хипертриглицеридемия и лош метаболитен контрол.