Захарният диабет е метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишаване на кръвнозахарните нива в резултат на нарушена инсулинова секреция, нарушено инсулиново действие или комбинация от двете.
В практиката се срещат основно два вида диабет: захарен диабет тип 1, който е с автоимунна генеза и засяга <10% от болните и захарен диабет тип 2, който е компонент на метаболитния синдром и засяга 90% от диабетно болните.
Захарният диабет е един от най-значимите здравни проблеми в световен мащаб, тъй като обхваща около 3-10% от населението на различни държави. Понастоящем в света има 366 млн. души с това заболяване, като се очаква до 2030 г. те да станат 522 млн. души (увеличение с 50%). Всяка година 10 млн. заболяват от диабет, като 78 000 от тях са деца. Докато през 1996-1997 г. в България 2% от населението е било с диабет, днес заболелите се равняват на около 8-9%.
Най-засегната възрастова група от диабет тип 2, който заема по-голям процентен дял от диабетно болните, е възрастта между 35 и 64 години, т.е. икономически активната част от населението. Причините за повишаващата се честота се коренят в урбанизацията, промяната в режима на хранене, намалената физическа активност, затлъстяването и застаряване на населението.
При 30-50 % от пациентите с диабет тип 2 са налице макросъдови усложнения (инсулти, инфаркти) още при откриване на заболяването. При близо 25% от новодиагностицираните се установяват диабетна ретинопатия, невропатия и/или микроалбуминурия, които са усложнения, настъпващи около 7 години след изявата на заболяването.
Голям процент от диабетиците не знаят, че са с това заболяване или то се диагностицира на много късен етап, когато терапевтичните мерки са ограничени. Това важи особено за микро- и макросъдовите усложнения, които са отговорни за повишената смъртност при диабетиците и нарушеното им качество на живот. Възможна е появата на микро- и макросъдови усложения още на стадий предиабет.
С особена важност е откриването на рисковите лица и ранното установяване на глюкозните нарушения, т.е. провеждане на скрининг сред населението за наличие на диабет тип 2 или предиабетно състояние.
Що е скрининг и в какво се изразява?
Скрининг е специфична медицинска дейност, при която с помощта на прости тестове се отдиференцират сред цялото население две групи лица: високорискови с положителен тест и нискорискови с отрицателен тест.
Метод за откриване на високорисковите лица е провеждането на въпросник FINDRISC (The Finnish Diabetes Risk Score), като рискът нараства значително при сбор на точки равен или над 12. Въпросникът е валидиран у нас за провеждането на скрининг с цел откриване на лицата с повишен риск от захарен диабет тип 2. Разработен е през 2001 г. във Финландия, като чрез него се определя степента на риска за развитие на диабет за период от 10 години.
NEWS_MORE_BOX
След установяването на високорисковите лица посредтвом въпросника FINDRISC се препоръчва изследването на кръвната захар на гладно. Важно условие преди провеждане на изследването е наличието на поне 8-часов интервал на гладуване.
При измерване на кръвна захар на гладно < 6,1 mmol/l не са необходими по-нататъчни изследвания. Установяването на кръвна захар на гладно в границите на 6,1-6,9 mmol/l изисква провеждането на орален глюкозо-толерантен тест (ОГТТ) – обременяване с 75 г глюкоза, приета през устата, последвано от изследване на кръвната захар на изходната минута и отново на 2-рия час.
Диагнозата диабет се поставя при:
При наличие на оплаквания, като повишена жажда и апетит, често уриниране, необяснима загуба на килограми и установяване на завишена кръвна захар ≥ 11,1 mmol/l (измерена случайно в хода на деня, без оглед на интервал от време на хранене).
- Измерена кръвна захар на гладно ≥ 7 mmol/l (при липса на изброените оплаквания е добре да се потвърди резултатът).
- Измерена кръвна захар на 2-рия час в хода на ОГТТ ≥ 11,1 mmol/l.
- Нива на гликирания хемоглобин ≥ 6,5%.
