В основата на двата вида захарен диабет – тип 1 и тип 2 е повишената кръвна захар, но поради съществената разлика между тях понастоящем може да се приемат за две отделни заболявания.
Възраст
Докато в миналото се приемаше тип 1 като младежки диабет, а тип 2 като диабет на късната възраст, днес се знае, че и двата може да засегнат всяка възраст.
Все пак захарен диабет тип 1 се среща предимно сред подрастващите, но нерядко се установява и сред 30-40 годишните.
Захарен диабет тип 2 се изявява предимно след 40-годишна възраст, но може да бъде установен и при 2-годишни деца.
Наследственост
Конкордантността (наличие на една и съща болест при близнаци) при захарен диабет тип 1 сред разнояйчни близнаци е 5-6%, а сред еднояйчните - повече от 50%.
Децата на майки със захарен диабет тип 1 имат 2-3 % риск да развият диабет, докато при баща диабетик – рискът се покачва на 5-6%. Наличието на диабет тип 1 и сред двамата родители – обуславя риск за детето около 30%.
При захарния диабет тип 2 фамилната предиспозиция играе по-голяма роля, отколкото при тип 1, макар че и при двата типа важно значение имат факторите на околната среда.
Конкордантността при захарен диабет тип 2 сред монозиготни близнаци е около 100%. Предполага се, че детето има по-голям риск за развитие на заболяването, ако майката е с диабет тип 2, отколкото бащата. При двама болни родители рискът за детето е 50%.
Патофизиологична основа на заболяванията
Глюкозните нарушения при захарен диабет тип 1 са в резултат на автоимунна атака на бета-клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин. При деструкция на около 80-90% от бета-клетъчната маса се изявява заболяването. Последствията са недостатъчна продукция на инсулин и повишени нива на кръвната захар.
Вирусните инфекции се смятат за провокиращ фактор на автоимунния процес. Антителата, насочени към вирусния протеин, разпознават бета-клетките като чужди и ги атакуват.
При около 85% от дибетиците с тип 1 се откриват завишени стойности на едно или повече от следните антитела - GAD 65, IA-2 и/или ZnT8.
За изявата на захарния диабет тип 2 е необходимо наличието, както на инсулинова резистентност, така и на нарушена инсулинова секреция. Например, хората с наднормено тегло и затлъстяване имат инсулинова резистентност, което означава, че на ниво клетка инсулинът не успява да вкара глюкозата в нея. За да преодолее това препятствие панкреасът продуцира повече инсулин - налице е хиперинсулинемия.
Но не всички лица със затлъстяване са диабетици, нали? Само у генетично предразположените ще настъпи нарушение на инсулиновата секреция и ще се изяви диабет.
NEWS_MORE_BOX
Клинична картина
В основата на клиниката на двете заболявания е повишената кръвна захар, но докато при захарен диабет тип 1 изявата е в повечето случаи драматична и с остро начало, то при захарен диабет тип 2 клиничните признаци са дискретни и диагнозата обикновено се поставя късно след началото на заболяването.
Чест повод за диагноза на захарния диабет тип 1 е диабетната кетоацидоза, която най-общо е състояние на дехидратация, хипергликемия, ацидоза и кетоза при задълбочаващ се недостиг на инсулин.
При захарен диабет тип 2 диабетната кетоацидоза се развива рядко. Обикновено причините са грешки в терапията и насложена инфекция към тях.
Лечение
За лечението на захарен диабет тип 1 е единствено необходим инсулин, защото собствената инсулинова продукция е значително намалена и недостатъчна, за да коригира повишената кръвна захар.
Наборът от средства за лечение на захарен диабет тип 2 е богат. Промяната в хранителния и двигателния режим е задължителен елемент в терапията на заболяването.
Днес съществува голямо разнообразие от перорални и инжекционни медикаменти, използващи се за понижаване на кръвната захар при диабет тип 2, а също и за стимулиране на едногенната секреция на инсулин, която при тези пациенти е относително запазена. На по-късен етап в лечението идва на ход приложението на инсулин, когато тази ендогенна синтеза вече е ограничена.
