Профилактиката в най-общ смисъл може да бъде определена като система от действия, които имат за цел да повишат резистентността на организма към различни неблагоприятни фактори на средата (климатични условия, инфекциозни причинители, емоционално влияние).

 

Засилването на защитните сили на организма има за цел да подобри здравето и съответно продължителността на живот. Освен това се осигурява по-пълноценно и продължително запазване на трудоспособността.



Съществена и неделима част на профилактиката е т. нар. физиопрофилактика, при която се използват различни естествени и преформирани физикални фактори. Към естествените фактори се причисляват слънцето, въздухът и водата.


Основната цел на физиопрофилактиката – съответно закаляването е прилагане на оптимално съотношение между природните естествени физикални фактори и възрастта, заедно със съответните индивидуални особености на всеки пациент.


Закаляването може да бъде отнесено като частен случай на физиопрофилактиката, който има за цел повишаване на устойчивостта на организма към вредното влияние на някои метеорологични фактори – студ, влага, въздушни течения, слънчева радиация и адаптирането към тях.


Физикалното дразнене представлява вид „тласък“ за организма, който се характеризира с относителна устойчивост на основните си физиологични функции. Съответно всяко приложено въздействие може да бъде тригер за възникване на приспособителни реакции. Този процес отнема значително повече време при деца, хронично болни или често боледуващи, но прилаган постепенно и продължително време – показва изключително добри резултати.


Най-често използваните процедури във физиопрофилактиката са аеропрофилактика, водни процедури, хелиопрофилактика, аеройонизация, физическо натоварване, ултравиолетова профилактика и други.


Аеропрофилактиката включва няколко компонента и както подсказва името ѝ се състои във въздействие с въздух. Тук се включват верандопрофилактиката, сън на открито и въздушни бани.


При аерацията се съблюдава за няколко фактора – влажност, скорост на вятъра, температура. Сънят на открито действа стимулиращо върху функциите на нервната дейност и основните нервни процеси,нормализира основната обмяна, спомага за пълноценното усвояване на кислорода от тъканите.Установено е, че при деца сънят на открито през деня е по- продължителен и по-спокоен. Съответно препоръката е в детските градини следобедният сън да се практикува навън възможно повече време през годината, стига климатичните условия да позволяват.


Въздушни бани са процедури, при които разсъблечено или полуразсъблечено тяло (до кръста) се излага на дозирано въздействие на факторите на откритата въздушна среда. В зависимост от водещия метеорологичен фактор въздушните бани се класифицират като студени, прохладни, индифирентни и топли. При бебета въздушнте бани се препоръчва да започват още след навършването на 3-месечна възраст.


Основната форма на хелиопрофилактика това са слънчевите бани. Те представляват процедури, при които човешкото тяло се подлага на комплексното въздействие на всички „съставящи елементи“ на слънчевата радиация (инфрачервени, видими и ултравиолетови лъчи), както и на останалите климатични и метеорологични фактори.


При нашите географски ширини най-подходящите условия за слънчеви бани са от месец май до месец септември, а във висикопланинските курорти – през месеците януари и февруари.


Желателно е слънчевите бани да се провеждат в предиобедните часове - от 8 до 11 часа, когато и топлинната реакция е по-слаба. Температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 20˚C. При закалени вече лица слънчевите бани могат да се провеждат и при по-ниски температури на въздуха с нормална влажност. Слънчевите бани се правят на открито – например морския бряг, поляни и веранди.