Диспнеята (или още задух) е симптом, характеризиращ се с усещане за недостиг на въздух. Настъпва задълбочаване на дишането с цел компенсиране на неправилния дихателен процес. Задухът може да обхваща вдишването (бива инспираторен), издишването (експираторен) или тотален. Степените му варират от едва доловим до животозастрашаващ (асфиксия). Във всички случаи усещането носи изключително страдание на болния и по възможност трябва да се коригира своевременно. 
 
Въпреки, че диспнеята е проява на увредена функция на дихателната система, тя не е симптом само на респираторните заболявания. При някои от сърдечните болести недостигът на въздух е една от най-типичните прояви. Задухът има специфични различия при отделните състояния и именно това често стои в основата на правилната диагноза. 
 

Защо при сърдечна увреда човек често не може да диша спокойно?

 
Сърдечната недостатъчност (остра и хронична) най-общо се дели на левостранна и десностранна според това кои кухини са засегнати от болестния процес. Поради белодробния застой и пулмоналната венозна хипертония, които настъпват при левостранната слабост, основните оплаквания произхождат от белия дроб. Това са задух, кашлица, отделяне на храчки.
 
Задухът може да има няколко степени според тежестта на заболяването. От това се съди за коя от петте степени кардиален задух става въпрос. Тежестта варира от задух при обичайни физически усилия, до нетърпим задух в покой.
 
Болният започва да „спи на няколко възглавници“. Когато бива запитан защо го прави той признава, че не може да диша щом легне на ниско и равно. Според броя на възглавниците дори може да се определи тежестта на заболяването.
 
Задухът в покой настъпва най-често нощем, когато болният е заспал. Бързо прогресиращ недостиг на въздух го събужда, води до чувство за неспокойствие, принуждава го да се изправи, да отвори прозорец и седне в леглото с подпряни ръце за упора. Това състояние е наречено кардиална „астма“. След като извърши тези действия, диспнеята постепенно отслабва и дишането се успокоява. Цикълът може да се повтаря многократно и влошава качеството на живот на болния.
 
В най-тежките случи, при настъпване на сърдечна декомпенсация, задухът е изключитело тежък на фона на белодробен оток. Тогава почивката и промяната на позата не могат да възстановят правилното дишане. Нерядко се налага болнично лечение с цел изхвърляне на излишната течност от белия дроб. Това състояние дори крие опасност за живота на болния.
 
 
NEWS_MORE_BOX
 

Какви други сърдечни заболявания са свързани с диспнея?

 
При остър миокарден инфаркт често задухът е първа проява. Комбинира се с болка и стягане в гърдите или съществува самостоятелно. Изключително важно е, че при възрастни болни и диабетици един необясним новопоявил се задух първо трябва да алармира за сърдечна исхемия. 
 
При възпаление на обвивката на сърцето (перикардит) или сърдечния мускул (миокардит) също се наблюдава задух. Важно е, че той може и да ги предхожда. Същото важи и за пороците на сърдечните клапи – основно тези, регулиращи кръвотока в левите кухини (митрална и аортна). На по-късен етап те водят съответно до сърдечна недостатъчност с всички типични симптоми.
 
Остро настъпил задух, особено в комбинация с болки в гърдите, може да бъде проява и на белодрона тромбоемболия. Ритъмните нарушения на сърцето, особено в момента на настъпване на аритмията, могат също да се съпроводят с респираторен дефицит.
 
 

Какво трябва да се направи при диспнея със сърдечен произход?


 
Задухът бива разнообразен по произход, характер на протичане и повлияване от лечението. При леките степени покоят и подобряването на позата на тялото са достатъчни. При по-тежките нерядко се налага комбинирано медикантозно лечение, както за подобряване сърдечната функция, така и за компенсиране на дихателния недостиг. Добаянето на кислород, дори в малки дози, нерядко осезаемо подобрява състоянието.