Задухът е важен симптом при пациентите със сърдечносъдови заболявания и е израз на различни болестни единици. Дължи се на повишаване на налягането в малкия кръг на кръвообръщението в резултат на тежка систолна и диастолна дисфункция на лява камера (ЛК).
Непосредствени предразполагащи причини могат да бъдат подлежаща митрална стеноза, остра регургитация на митрална и аортна клапи, исхемичен инцидент- вкл. и инфаркт на миокарда, както и повечето форми на кардиомипатия.
Хемодинамичният механизъм на възникване на задух при ЛК недостатъчност е покачване на крайното диастолно налягане на ЛК. То е характерно за заболявания, протичащи с хипертрофия и/или фиброза, и/или исхемия на миокарда.
Патогенетичният механизъм е следният: при покаване на теледиастолното налягане в ЛК ретроградно се увеличава налягането в ляво предсърдие, оттам нараства налягането в белодробните вени, капиляри и белодробната артерия. При белодробен застой по описания механизъм общата работа на дихателната мускулатура може да се увеличи до 10 пъти. Това става в резултат на увеличеното еластично съпротивление на белите дробове, учестеното дишане и развитието на застоен бронхит. Всичко това обуславя появата на различно изразен задух.
За появата на задух при сърдечно болните пациенти значение имат и нарушеното отношение вентилация/перфузия, влошената дифузия през алвеоло-капилярната мембрана и вътребелодробният ляво-десен шънт, който е характерен за задуха при БТЕ. Характеристиките на задуха зависят от тежестта на белодробния застой и свързаните с него изменения.
Пациентите трябва да бъдат подробно разпитани за особеностите свързани с появата на задух, прекъсването му или облекчаването му от определени мероприятия. Диференциална диагноза се прави предимно със задуха, който съпътства различни белодробни заболявания, но не винаги отдиференцирането е напълно възможно.
Заухът при сърдечносъдови заболявания може да се изрази под формата на ортопнея, пристъпен нощен задух или белодробен оток. Понякога това са различни етапи от развитието и задълбочаването на едно сърдечносъдово заболяване протичащо с ЛК дисфункция. Ортопнеята представлява задух, който се появява в легнало положение и е опит да се намали притокът на венозна кръв към гръдния кош, да се увеличи дихателната повърхност и да се включи подпомагащата дихателна мускулатура. Този вид задух кара пациентите да спят на високо или да заемат полуседнало положение в леглото в опит да облекчат дишането си.
Пристъпният нощен задух е характерен за острата левостранна сърдечна недостатъчност. Може да се дължи на намален контрактилитет на ЛК през нощта поради спадналия симпатикусов тонус. Острата левостранна сърдечна недостатъчност, която се проявява така, е резултат най-често на тежка ЛК дисфункция в резултат на исхемия на ЛК или остра клапна дисфункция.
Белодробният оток е най-драматичната изява на задух при внезапно нарушаване на ЛК функция или внезапно повишаване на пулмокапилярното налягане, например при митрална стеноза. Това е спешно състояние и изисква незабавно лекарска намеса за облекчаване на симптомите и предприемане на лечебни мерки.
Задухът може да бъде и еквивалент на стенокарден пристъп. Обичайно продължителността му е по-кратка и отзвучава за време аналогично на времето, за което отшумява и стенокардната болка, обичайно за минути.
Както посочихме задухът при пациентите със сърдечносъдови заболявания е израз на много и разнообразни болестни единици. Той е всъщност симптомът, който води пациентите в лекарския кабинет. Оттам нататък следва провеждане на задълбочени изследвания с оглед намиране на причината за настъпването му. Рентгенографията на гръдния кош е задължителна образна методика. Посредством нея се съблюдават сърдечните размери, степента на белодробен застой, а не на последно място се отдиференцират различни белодробни причини, които могат да са подлежащ фактор за настъпване на задух.
Електрокардиограмата и ехокардиографията за също задължителни при тези пациенти. Посредством последната се оценява фунцкията на ЛК-нейната систолна и диастолна функция. Оценява се клапната функция и се правят индиректни измервания на наляганията в сърдечните кухини.
Според находката се определя необходимостта от провеждане на допълнителни диагностични и терапевтични процедури. Лечението на задуха е водено строго от подлежащата причина. Понякога не е достатъчно единствено консервативно поведение, а се налагат и различни интервенционални и оперативни процедури.
Референции:
Кардиология- проф. Р. Търновска
2021 ESC Насоки за диагностика и лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност
