Успешното лечение на дихателна недостатъчност изисква познаване на редица особености и възможни рискове, свързани с многофакторната генеза и многообразните увреждания.


Дихателната недостатъчност като усложнение най-често е свързана с различни заболявания, от които, освен свързани с белите дробове - възпалителни, инфекциозни, туморни, кифосколиотични деформации, травми, някои професионални болести и други, са възможни сърдечносъдови (вродени и придобити), отравяне с различни токсични вещества и дори медикаменти.

 


При инфекцията с коронавирус SARS-CoV2 е налице дихателна недостатъчност, поради засягане на долните дихателни пътища и съответно блокиране на обмяната на газове към кръвното русло.


Налице е намалена доставка на кислород, както и понижено отделяне на въглероден диоксид. От своя страна организмът включва редица компенсаторни механизми и реакции, които в някои случаи могат да влошат състоянието. Критериите за дихателна недостатъчност включват артериална хипоксемия (РаО2 под 60mmНg), с или без хиперкапния (РаCО2 над 45mmНg).


Респираторният синдром се характеризира с водещи задух и цианоза (посиняване), характерен с повърхностно учестено дишане (25 – 30 и повече вдишвания в минута). Често този важен клиничен белег се подценява, особено на фона на ангажиране от сложни и скъпи апаратни изследвания.
Бързото изчезване на многообразните и шумни сухи и влажни хрипове може да означава т.нар. „тревожна тишина в белите дробове“ и предшества респираторната кома.


Поради задълбочаване на дихателната недостатъчност, сгъстяване на секрета, мускулната умора постепенно честотата на дишането и шумовата находка намаляват и постепенно изчезват.


Важно е да се отбележи, че цианозата не е меродавен критерий. Тя може да липсва при кръвоизливи и анемии, или да бъде много изразена при полицитемии – заболяване с увеличен брой на кръвните клетки.


Кардиоциркулаторният синдром винаги съпътства дихателната недостатъчност в една или друга степен с прояви на тахикардия, промени в артериалното налягане, както и ритъмни разстройства.


Невро-психичен синдром (респираторна енцефалопатия) обикновено липсва при по-леки степени на състоянието. Проявите се състоят в главоболие, раздразнителност – 40%, тремор – 34 %, унесеност – 15 %. Нерядко се наблюдават инверсия на съня – сънливост през деня и невъзожност да заспиване през нощта. Налице са още дезориентация за време и място, еуфория, отслабена памет.


Противовъзпалителните и антибиотични средства за овладяване на инфекцията са първата линия при лечение на състоянието. Прилагат се още дренаж на бронхите чрез бронхоспазмолитици, бронхосекретолитици – например амброксол-цистеинови производни. Приложението може да бъде парентерално, орално или инхалационно, както и в комбинация.


Много от болните преодоляват респираторния инцидент с тази терапия в клинични или амбулаторно-домашни условия. При необходимост и неповлияване се пристъпва към втори етап – контролирана кислородотерапия – с ниско-дебитни О2-смеси (2-4 l/min) при контрол на парциалното налягане на СО2.


За съжаление, при около 20 – 30 % от болните с дихателна недостатъчност контролираната O2-терапия, дори в ниски смеси, води до нарастваща хиперкапния с респираторна ацидоза. При тези пациенти се налага преминаване към трети етап от лечението - овладяване на хиперкапнията и респираторната ацидоза. Медикаментозно стимулиране на дихателната мускулатура също е част от задължителните мерки.