Склерата е част от най-външната обвивка на окото. Тя има бял цвят и е изградена от еластични и колагенови влакна. Функцията й е да придава форма на окото и да го защитава.

 

Склерит се нарича възпалението на тази обвивка. То може да е локално или дифузно и много често става хронично с около 40% рецидиви. Според локализацията и протичането се диференцират различни видове склерит.


 

Причините за появата на това заболяване не са все още изяснени - отнася се за т.нар идиопатичен склерит. В други случаи той се появява на фона на някакаво системно заболяване (например ревматологично), като периартериитис нодоза, лупус, хроничен полиартрит, автоимунни забоявания и др. Често на фона на ревматоиден артрит възниква и некротизиращ склерит.

 

Кератитите (възпаление на роговицата ) и иридоциклитите (възпаление на ириса, засягащо и цилиарното тяло) водят до появата на вторичен склерит. Склеритът засяга хора на възраст между 40 и 50 години, като е по-разпространен при жените, отколкото при мъжете.

 

Един от симптомите на заболяването е болката. Тя е остра и често буди пациентите през нощта. Зачервяването също е храктерно за склерита, но наличието на болка е отличителна черта в сравнение с конюнктивитите и еписклерита. Освен тези оплаквания има още сълзене, фотофобия (чувствителност към светлина), чувствителност на окото.

 

Нарушаването на зрението се дължи на увличането на съседни структури във възпалителния процес и появата на кератит, увеит, глаукома, катаракта. Продължителният склерит може да доведе до изтъняване на склерата и под нея да прозира съдовата обвивка. Склеритът може да е нодуларен с множество кръгли или овални издувания на склерата. Може също да е некротизиращ, при който склерата изтънява и става по-мека от нормалното си състояние. Склеритът може да бъде преден, когато засяга склерата в предната част на окото, и заден, когато обхваща задната част на окото.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Намаляване на зрението се получава при вторично помътняване на лещата на окото - вторична катаракта, когато лещата е засегната от възпалението. Причина за повишаване на вътреочното налягане при наличие на склерит е застой в кръвоносните съдове, които спомагат за оттичане на вътреочната течност. Болка и двойно виждане също могат да са налице, тъй като е възможно и очните мускули да бъдат увлечени във възпалението от мястото си на залавяне към окото.

 

При поставяне на диагнозата очният лекар се ориентира по анамнезата и прегледа с биомикроскоп (забелязват се оточни области от склерата, както и възпалените участъци). Преди да се назначи лечение трябва да се знае каква е причината за появата на склерита. Ако е резултат от друго заболяване, мерките трябва да са насочени именно към него, а при склерита да се наблегне на лечението на симптоматиката - предписват се противовъзпалителни капки, които действат на локално ниво (пример за такива са капките, съдържащи кортикостероиди, както и нестероидни противовъзпалителни капки, а ако има данни да инфекция, се предписват и антибиотични капки).

 

Ако обаче не се открие причината за появата на склерита, се предписват капки за овладяване на възпалителния процес. Предпочитат се и медикаменти, които да влияят системно, а не само локално в окото - такива са кортикостероиди, имуномодулатори и др. Локалното поставяне на кортикостероидни инжекции се предприема в определени ситуации или когато страничните ефекти от системното приемане на стероидни медикаменти са прекалено много.

 

При изтъняване на склерата е възможно да настъпи перфорация, което налага предприематането на хирургична интервенция. Склеритът е заболяване, което задължително трябва да се лекува, тъй като може да доведе до редица усложнения и загуба на зрението. Заболяването е податливо на лечение, но понякога болестта, довела до него, трудно се лекува.