Зачервяването на ставите рядко се развива като самостоятелно оплакване. Обичайно е симптом, съпътстван с наличието на оток, болезненост и скованост в засегнатите стави. В зависимост от причината е възможно да се проявят още подувания, петна или дори червени плаки. Най-често са следствие на възпалителни промени или автоимунни процеси, при които тялото атакува собствените си клетъчни структури, включително тези на ставите.


Най-честите заболявания, които се свързват със съответните прояви са ревматоиден артрит, някои инфекциозни и паразитни болести, също така кожна патология като дерматит. Значение в диференциалната диагноза имат още новообразуванията - атером, рак на кожата.


Към кожните прояви, свързани с появата на зачервяване по ставите на пръстите се отнасят и нарушенията на кръвообращението – например болест на Рейно. От заболяванията на костно-мускулната система и на съединителната тъкан значение имат системният лупус еритематозус, дерматомиозит, полимиозит, системна склероза, грануломатоза на Вегенер (Wegener's granulomatosis), септичен артрит и други.



Някои болести на ендокринната система също имат значение – такива са захарният диабет, както и мукополизахаридозата, но рядко се мисли за тях.


Основно значение в диференциалната диагноза имат ювенилният ревматоиден артрит, както и някои видове реактивни артрити, също така остеоартритът, някои септични състояния, псориатичен артрит, синдром на Райтер и други.


Зачервявания по ставите на пръстите са налице и при подагра, но обикновено се засягат конкретни пръсти – палците на краката. Възможна е проявата на подагрозни тофи по ставите и на другите пръсти.
Други причини са целулитът (възпаление на кожата), бурсит, някои травми, изгаряния, включително и алергични реакции, при които най-често е засегната изцяло кожата на пръстите.


Дерматомиозитът е възпалително заболяване, което причинява характерни промени на кожата, както и прогресивна проксимална мускулна слабост. Средната възраст на поява при възрастни пациенти е 40 години, но не е изключена проявата и при деца и юноши. По-често се среща при жените, подобно на останалите заболявания на съединителната тъкан. Може да бъде свързан с налични онкологични заболявания, особено при пациенти, които са около или над 55-годишна възраст.


Клинично се изразява в кожни изменения и мускулна слабост. Кожната проява, налична при 70% от пациентите, се изразява в наличието на зачервени петна по кожата, покриващи метакарпофалангеалните и интерфалангеалните стави. Но освен това се засягат още коленете и лактите – кожният обрив е известен още като папули на Gottron. По-рядко срещана (30-60% от пациентите), но класическа кожна проява е лилаво-червеният обрив на клепачите с периорбитален (около очите) оток.

 

Може да се наблюдават обширни сливащи се области на зачервявания по горната част на гърдите, гърба и раменете, подобно на шал. Възможна е появата на разположени около нокътя телеангиектазии и генерализирана еритема по излаганите на слънце участъци от кожата.


Проксималната мускулна слабост се манифестира със затруднено качване на стълби, изправяне от седнало положение, повдигане на ръцете над главата.


Пациентите с дерматомиозит обикновено отговарят добре на терапия с кортикостероиди, които са и медикаменти на първи избор. Ако мускулната сила не се подобри няколко месеца след началото на лечението, следва да се обмисли преминаване на лечение с имуносупресори, като метотрексат, азатиоприн, циклофосфамид или циклоспорин.


При склеродермия пръстите на ръцете изглеждат заострени и с течение на времето кожата става стегната и изгладена. Често не са налице зачервявания на ставите, но има болка и скованост.
Системният лупус еритематозус може да причини червени петна по лицето или гърба на пръстите, но кожата обикновено е засегната между ставите, а не върху самите стави, както в дерматомиозит. Най-честото оплакване от мускулно-скелетната система е артралгията, а не мускулна слабост.