Зрителният нерв е черепно-мозъчен нерв, който е съставен от бяло мозъчно вещество. По него преминава информацията за образа, който се формира върху ретината. Така тя достига до мозъка. Папилата или дискът на зрителния нерв се образува на мястото, на което той напуска очната ябълка. Тя има няколко важни характеристики, които трябва да се наблюдават много внимателно при преглед, тъй като могат да бъдат сигнал за проблем.
 
Първото качество това е диаметърът на папилата - нормално е 1,5-1,7 см. Формата е кръгла, границите са очертани добре темпорално, а по-слабо- назално. Цветът на папилата е бледорозов до нежночервен, като нормално тя е плоска. Има съдова фуния, която също трябва да се наблюдава внимателно при преглед. Под внимание се взема и екскавацията (хлътването) на зрителния диск. Когато някоя от тези характеристики не отговаря на нормата, значи има сериозен проблем. 
 

Застойна папила

Застойната папила представлява невъзпалителен оток на главата на зрителния нерв. Този симптом се свързва с повишено вътречерепно налягане. То може да се повиши поради наличието на мозъчен тумор, хиперамонемия, лаймска болест, синдром на Guillian-Barre, хематоми, аневризми, мозъчни абсцеси и др.  Усеща се главоболие, има гадене, повръщане. Зрителната острота също е засегната.
 
При преглед на очното дъно се вижда зачервена папила с гъбовидна форма, която изпъква към стъкловидното тяло, цветът й е червеникав до сивочервеникав. Състоянието е обратимо в началните етапи на заболяването, като се махне причината за тези промени.
 
Зрителната функция дълго време остава непроменена. Когато вече има симптоматика, се появява преходно причерняване пред очите, отпадане на части от зрителното поле. Когато заболяването мине в атрофия на папилата, промените, които са настъпили са необратими- отпадане на централното зрение, концентрично стесняване на зрителното поле. Застойната папила е късен симптом на повишеното вътречерепно налягане. Съвременната медицина разполага с техники, които могат да покажат патологията в мозъка, още преди да се е стигнало до засягане на очите. 
NEWS_MORE_BOX
 
 

Възпаление на зрителния нерв

 
Възпалението може да обхване папилата (папилит) или частта от нерва, намираща се зад папилата ( ретробулбарен неврит). Причините могат да са инфекциозни, токсични, имунологични, но често може и да не се разбере какво е довело до това състояние. Понякога наличието на грип, малария, дифретия, тиф, ревматизъм, диабет, болести на щитовидната жлеза, кръвозагува, левкемия, анемия, синуит, вътреочни възпаления и др., могат да причинят възпаление на зрителния нерв. Винаги протича остро, с намаляване на зрителната острота, започва едностранно, но в по-късен стадий обхваща и другото око.
 
При папилита пациентът се оплаква от замъгляване на зрението и казва, че вижда все едно през воал. След време зрението рязко спада. Папилата е оточна и зачервена, границите й не се очертават ясно. Централното зрение и адаптацията са снижени. Седмици след началото на заболяването може да настъпи обратно развитие и състоянието да се подобри, с възстановяване на зрителната острота, но може и да се стигне до слепота.
 
Дори и след преминаване на заболяването може да има някои остатъчни нарушения на зрителната способност. Тази болест трябва да се различи от застойната папила, псевдоневрита и друзите на папилата. При ретробулбарният неврит папилата в началото не се засяга и видимо не е променена. За разлика от това обаче зрението е силно снижено. При преглед на очните дъна не се констатира нищо патологично и всичко изглежда наред.
 
Оплакванията започват с леки, неопределени болки в окото, главоболие. След няколко дни зрението става постояно замъглено, зеничната реакция на светлина е по-вяла. След време се нарушава и цветоусещането. Постепено започват и промените в папилата, за няколко дни зрението се снижава значително. Прилагат се широкоспектърни антибиотици, противовъзпалителни средства, кортикостероиди, витамини от групата Б, вазодилататори.