Мултиплената или още множествената склероза е заболяване, което засяга централната нервна система. То е автоимунно, протича с отлагане на плаки и демиелинизация. Първоначално се проявяват сетивни и двигателни нарушения, следвани от зрителните промени- неврит на n. opticus. В острия стадий се открива силно намалена острота на зрението и цетрален скотом (централното зрение е нарушен и се вижда тъмно петно), забавена зенична реакция на светлина или т. нар. „ амавротична реакция”.
 
При офталмоскопия не се виждат някакви изменения в очните дъна, но в по-късен стадий настъпва проста атрофия на папилата (диска на зрителния нерв). При 15 % от болните ретробулбарният неврит е първи симптом на заболяването. Пълната клинична картина се развива за много години. В началото засяга едното око, но по-късно, с напредване на заболяването, се засяга и другото.
 
Ако демиелинизацията е засегнала най-напред зрителните пътища в мозъка, то при оглед на очните дъна не се откриват промени, говорещи за такъв тип увреждане. След неврит при множествена склероза често има несъотвествие в офталмоскопската картина на папилата и способността за ясно зрение. След първият пристъп прогнозата е добра. Зрението се възстановява постепено. Всеки следващ пристъп обаче, води до все по-трудно възстановяване на нормалните зрителни функции. 
 

Други възпалителни заболявания на зрителния нерв

 
Редица заболявания могат да доведат до възпаление на зрителния нерв като услжнение. Такова е поствирусния неврит на n. opticus. Той се получава след боледуване от полиомиелит, херпес зостер или други вирусни инфекции. В редки случаи може да настъпи и след ваксинация.
 
Заболяването е демиелинизиращо със засягане на двата зрителни нерва в различна степен. Клиничната картина е неспецифична, което може да е причина за забавяне на диагнозата. Друг неврит на зрителния нерв е този при менингит. Развива се при милиарна туберкулоза с успоредно протичащ менингит, луетичен менингит (при сифилис). Оптохиазмалният арахноидит е особена форма на засягане на зрителния нерв при менингит. Дължи се на серозен менингит в предна черепна ямка. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Причините могат да са най-различни- грип, сифилис, възпаление на средното око, травма, синуити, енцефалит и др. Протича под две форми- остра и хронична. При острата се развива бързо неврит на двете очи, зрението рязко намалява, при преглед се установяват дефекти в централното и периферно зрително поле. Едновременното засягане на двете папили е от изключителна важност за поставянето на диагнозата. При хроничната форма зрителните нерви се увреждат бавно и незабележимо. Има притиакане на вътречерепните части на зрителния нерв, тъй като се образуват страствания и кисти от серозния менингит.
 
Отпаданията на зрителното поле са нехарактерни и неправилни, зрението намалява незабелязано в началото. В прогресиране на заболяването може да се стигне до частична или пълна слепота. Лечението е антибиотично, дават се и кортикостероиди, витамини, провежда се неспецифична противовъзпалителна терапия. 
 

Предна исхемия на зрителния нерв

 
Това заболяване може да се предизвика от от различни системни или очни заболявания. Най-често такива са диабет, хипертонична болест, атеросклероза и други. Те увреждат стените на кръвоносните съдове в окото. Резултатъ е дисбаланс между вътреоното налягане и перфузионното налягане в съдовете на папилата. Среща се най-често при мъже около 50 годишна възраст, като засяга едното око.
 
Клинично се проявява преходно замъгляване или загуба на зрението в дадена част от зрителното поле, спонтанна преходна тяжест или болка в дълбочина на орбитата. Основният очен симптом на заболяването е нарушена зрителна функция сутрин след ставане от сън. Няма ефективно лечение. Прилагат се съдоразширяващи медикаменти, както и такива, които влияят на вискозността на кръвта, антикоагуланти, понижаващи кръвното налягане и др.