Възпалителните заболявания на щитовидната жлеза (тиреоидити) могат да имат много причинители и различен ход на протичане. Общото помежду им обаче е настъпването на възпалителен процес в жлезата, който обичайно води до нейната деструкция. (Към първа част от материала)
 
Най-общо те се подразделят на инфекциозни, автоимунни, ятрогенни и един особен вид – фиброзен инвазивен тиреоидит (струма на Ридел).
 
Инфекциозните тиреоидити могат да бъдат причинени от бактерии, вируси или гъби. Бактериалните форми имат остро протичане, при тях е налице обичайно гнойно възпаление в щитовидната жлеза и лечението им изисква продължителен прием на широкоспектърни антибиотици.  Микотичните видове могат да протекат подостро или хронично и те се лекуват с антимикотици. 
 
Най-често срещаният инфекциозен тиреоидит е т.нар. подостър тиреоидит на Де Кервен. Обикновено той се развива две седмици след прекарана вирусна инфекция.  Най-характерните клинични белези при него са появата на болка в шийната област с признаци на тиреотоксикоза – повишено изпотяване, разтреперване, сърцебиене, тахикардия. Острофазовите показатели – СУЕ и CRP са повишени. Болката в шията е спонтанна или се появява при палпация на жлезата, възможно е да се измества към долната челюст или ушите. 
 
При тиреоидита на Де Кервен възпалителният процес в жлезата води до нейната деструкция, от което се повишават нивата на щитовидните хормони, без реално да е налице повишаване на функцията й (хипертиреоидизъм). Освен на базата на типичната клинична картина и констелацията от лабораторните изследвания - завишени СУЕ, CRP, ФТ4 и ФТ3 с потиснато ТСХ, ехографията и сцинтиграфията на щитовидната жлеза допълват диагнозата. 
 
Ехографски жлезата е нехомогенна, като засегнатата зона е неясно отграничена и хипоехогенна. При сцинтиграфското изследване жлезата на натрупва радиойод-фармацевтика.
 
Лечението на подострия тиреоидит е продължително – около 6 месеца и изисква прием на кортикостероиди. В по-леките форми може да се проведе само с нестероидни противовъзпалителни средства.
 
Автоимунните тиреоидити са отделна група възпалителни заболявания на щитовидната жлеза, при които автоантитела атакуват жлезата, предизвикват възпалителен процес в нея и разрушават структурата й.
 
Най-често срещаното щитовидно заболяване е тиреоидитът на Хашимото. Той има хроничен ход на протичане е и най-честата причина за хипотиреоидизъм. 
 
Антителата, които се установяват завишени при него за антимикрозомални (анти-ТПО или МАТ, положителни при 85% от случите) и/или антитиреоглобулинови (ТАТ, положителни при 50%). Както се вижда от статистиката по-специфични са антимикрозомалните антитела. В малък процент от случаите титърът на антителата може да е нормален, а да са налице ехографски белези за заболяването. В тези случаи е необходимо те да се проследяват.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Естественият ход на тиреоидита на Хашимото е тенденция към траен хипотиреоидизъм, за което е необходимо провеждане на заместително лечение с левотироксин. По-често обаче при изследване функцията на щитовидната жлеза тя е запазена, т.е. налице е еутиреоидно състояние. В 5% от случаите е налице хипертиреоидизъм, който обаче е бързопреходен и лесно се повлиява от тиреостатици.
 
За диагнозата говорят завишените нива на антителата и ехографската картина на дифузна или петнисто хипоехогенна жлеза, която често бива оприличавана на „пчелна пита”, „проядена от молци”, „тъмни очила” и др.
 
Постпарталният и безболковият  тиреоидит са два подвида на автоимунните форми, които имат идентичен ход на протичане с тази разлика, че постпарталният се развива след раждане, а при другият изявата му е спонтанна. След имунологичната атака настъпва деструкция на жлезата с изръсване на по-голямо количество щитовидни хормони в кръвното русло (преходна тиреотоксикоза) и последваща възстановителна фаза на хипотиреоидизъм. Обикновено рядко се достига до траен хипотиреоидизъм.
 
Фибросклеротичният инвазивен тиреоидит на Ридел се среща изключително рядко. Характерното при него е, че жлезата е с твърда консистенция и фиксирана към околните тъкани. Лечението може да бъде оперативно при данни за компресия или с левотироксин при данни за хипотиреоидизъм.
 
Лъчелечение в областта на шията и различни медикаменти (интерферон, амиодарон, кетоконазол и др.) могат да предизвикат т.нар. ятрогенни тиреоидити.