Заболяванията на щитовидната жлеза са често срещан ендокринен проблем. Сред най-честите от тях са Базедовата болест, автоимунният тиреоидит и възлите на щитовидната жлеза.

 

Базедовата болест е една от най-честите причини за повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм), а автоимунният тиреоидит е сред най-честите заболявания на щитовидната жлеза, водещи до намалена функция на жлезата (хипотиреоидизъм). Честотата на възлите на щитовидната жлеза, установени случайно при ехографско изследване на щитовидната жлеза обичайно достига до 50% сред здравите жени на средна възраст.


 

В последните месеци светът е изправен пред неизвестен до този момент вирус, който създава много трудности и страх сред хората и предизвикателства пред науката и медицината. Предстоят много факти около този нов за човечеството коронавирус да се анализират и изучават.

 

Какви познания съществуват до този момент относно COVID-19 в контекста на заболяванията на щитовидната жлеза?
 

Има ли повишен риск от инфекция с COVID-19 при налично автоимунно заболяване на щитовидната жлеза?

 

COVID-19 е нов вирус, така че нямаме информация за това как засяга хората със заболяване на щитовидната жлеза. В литературата не съществуват до този момент данни в подкрепа на това, че заболяването на щитовидната жлеза е свързано с повишен риск от вирусни инфекции. Не съществува също и връзка между заболяването на щитовидната жлеза и тежестта на вирусната инфекция.

 

Много хора се питат дали наличието на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза означава, че са имунокомпрометирани. Такова твърдение не може да се каже, че съществува. Частта от имунната система, която е отговорна за автоимунните състояния на щитовидната жлеза, е отделна от имунната система, която е отговорна за борбата с вирусни инфекции като COVID-19. Пациентите, които са класифицирани като имунокомпрометирани (с отслабена имунна система), обикновено са тези със заболявания като левкемия, СПИН или са на лечение с висока доза кортикостероиди или имуномодулиращи лекарства за ревматоиден артрит, множествена склероза и др., или провеждащите химиотерапия за лечение на рак, или след трансплантация на органи.

 

Потискат ли имунната система лекарствата, използвани при заболявания на щитовидната жлеза?

 

Обичайно използваните медикаменти в лечението на заболяванията на щитовидната жлеза, като левотироксин, карбимазол (Метизол и Тирозол) и пропилтиоурацил (Пропицил) не са имуномодулиращи терапии, т.е. те не променят и не отслабват имунната система. Въпреки това, при някои заболявания на щитовидната жлеза се провежда лечение с кортикостероиди. Те имат мощен противовъзпалителен ефект и във високи дози водят до потискане на имунната система.
 

Какво се случва, ако провеждам лечение с кортикостероиди? 

 

Някои пациенти със заболявания на щитовидната жлеза, като например подостър тиреоидит, амиодарон-индуцирана тиреотоксикоза или тиреоидна офталмопатия, се нуждаят от лечение с кортикостероиди в дози, които потискат имунната им система. Тези пациенти са изложени на повишен риск от по-тежко протичане при съпътсваща COVID-19 инфекция. При тях се препоръчва да са особено стриктни и да следват общите препоръки и съвети за социална изолация и добра хигиена. Подходящо е и да се обсъди с лекуващия ендокринолог евентуална възможност за корекция в терапията, ако състоянието позволява, за периода на пандемия.

 

Пациентите, които са провеждали радиойодна терапия или операция на щитовидната жлеза, имат ли по-висок риск от инфекция с COVID-19?

 

Няма доказателства, че пациентите, които наскоро са провеждали радиойод терапия или операция на щитовидната жлеза за доброкачествено (нераково) заболяване на щитовидната жлеза, са изложени на повишен риск от обща вирусна (и следователно COVID-19) инфекция. 


Източник:

British Thyroid Foundation