Заболяванията на щитовидната жлеза са едни от най-честите ендокринни заболявания. Те са доста разнообразни като етиология, патогенеза и протичане. Условно могат да се разделят на четири големи групи:
  1. Заболявания, свързани с функционални нарушения – хипертиреоидизъм и хипотиреоидизъм (вроден и придобит);
  2. Заболявания, свързани с промени в размера и структурата на щитовидната жлеза без функционални нарушения – еутиреоидна дифузна и нодозна струма;
  3. Възпалителни заболявания на щитовидната жлеза – остри, подостри и хронични тиреоидити;
  4. Злокачествени заболявания на щитовидната жлеза – тиреоиден карцином.
 
Хипертиреоидизмът се характеризира с повишена продукция на тиреоидни хормони, водещи до тиреотоксикоза. Причини за това състояние могат да бъдат: Базедова болест, Хашитоксикоза (дифузен или нодозен вариант на тиреоидит на Хашимото), нодозна базедовифицирана струма, токсичен аденом, подостър тиреоидит, безболков и постпартален тиреоидит, йод-индуциран (от употреба на амиодарон, контрастни вещества и други).
 
Обичайните симптоми на хипертиреоидизма са: повишена нервност, изпотяване, топлинен интолеранс, сърцебиене, лесна умора, задух, редукция на тегло при повишен апетит, косопад, диарични изхождания, олигоменорея и други.
 
Обективно при  пациентите с хипертиреоидизъм се установява тахикардия, тремор, топла и влажна кожа, дифузна алопеция, мускулна слабост, паметови разстройства, ретракция на клепачите.От специфичните белези за Базедова болест може да се установят дифузно увеличена щитовидна жлеза, очни симптоми – изпъкване на очите, оток на клепачите, зачервяване на клепачите и конюнктивата, очни смущения и двойно виждане.
 
При съмнение за хипертиреоидизъм е необходимо първо да се изследва ТСХ. Обичайно неговите нива са понижени или дори под референтната граница. При лабораторни данни за това и повишен ФТ4 е налице клинично изявен хипертиреоидизъм. Ако имаме лаболаторна констелация от нисък ТСХ и нормален ФТ4, е налице субклиничен хипертиреоидизъм.  
 
Следващата стъпка в диагностичния алгоритъм е ехографска оценка на морфологичните промени в щитовидната жлеза. При съмнение за автоимунна причина за хипертиреоидизма (Базедова болест и тиреоидит на Хашимото) се препоръчва изследване на ТСХ-рецепторни антитела (ТРАБ) и/или анти-ТПО (МАТ) и ТАТ. В по-редки случаи може да се наложи провеждане на сцинтиграфия.
 
NEWS_MORE_BOX
 
Най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в световен мащаб е йодният дефицит. В неендемичните райони на първо място като причина се нарежда тиреоидитът на Хашимото, а на второ място постоперативния и пострадиационен (след лъчелечние) хипотиреоидизъм.
 
Клиничните симптоми при един хипотиреоидизъм зависят от продължителността и тежестта на заболяването. Могат да се наблюдават следните симптоми: умора, наддаване на тегло, косопад, дрезгав глас, забавени рефлекси, запек, нарушения на паметта, намалена концентрация, депресия, менструални нарушения и стерилитет, брадикардия, студов интолеранс и др.  
 
В диагностичния алгоритъм на хипотиреоидзма се включват също изследване на ТСХ, ФТ4, МАТ и ТАТ, ехография на щитовидната жлеза и изследване на липидния профил. Обичайната лабораторна констелация на изявения хипотиреоидизъм е: висок ТСХ и нисък ФТ4, докато при субклиничната форма е налице висок ТСХ и нормален ФТ4. 
 
Сред заболяванията, свързани с промени в размера и структурата на жлезата, влизат еутиреоидната дифузна и нодозна струма. Дифузната еутиреоидна струма може да се дължи на йоден дефицит, струмигенни фактори от околната среда, фармакологични струмигенни фактори, автоимунни заболявания и генетични причини.
 
Нодозната еутиреоидна струма се установява с палпация при 4-7% от хората, при 34-41% се установява случайно при ехографско изследване на щитовидната жлеза, а при 45-57% при аутопсия. Данните показват, че реално заболеваемостта остава скрита, основно поради липсата на функционални нарушения (хипо- или хипертиреоидизъм) и липсата на оплаквания от страна на пациента. 
 
В диагностичния пакет основно се включва палпацията на щитовидната жлеза и ехографията. В допълнение може да се проведат тънкоиглена аспирационна биопсия с вземане на клетъчен материал за изследване и сцинтиграфия.