Терапията с тракция или разтягане на структурите на гръбнака представлява физиотерапевтичен метод, който с механично въздействие стимулира мускулно-скелетния апарат и води до мобилизация на редица структури. Прилагането на тракцията най-често става с механични апарати, но е възможно и мануално или гравитационно въздействие.


Ефектът от удължаването (раздалечаването или сепарацията на прешлените) предизвиква стречинг на мускулите около гръбнака, води до разтягане на лигаментите и фасетните ставни капсули, разширява междупрешленните отвори, а паралелно с това изглажда физиологичните кривини и евентуални налични протрузии (първа степен на дискова херния).


В цервикалния - шиен дял на гръбнака, при липса на триене, силата на тракцията трябва да бъде с интензитет около 7% от тежестта на тялото. Минималната сила от около 11 – 13 кг. е необходима за преодоляване на тежестта на главата при седеж. Най-значителна сепарация (раздалечаване) настъпва в първите минути на тракцията с константна тежест.



В лумбалния гръбнак, при минимално триене, е необходима тракция с половината от тежестта на тялото за предизвикване на механична сепарация.


Ефектите от релаксацията на структурите, следствие на тракционното въздействие са няколко - намаляване на болката, предизвикана от мускулния гард или спазъм; при седеж има по-голяма мускулна активност в сравнение с тилен лег. Субективно много пациенти се чувстват по-релаксирани при прилагане на шийна тракция от тилен лег в сравнение със седеж. Също така при тилен лег има по-малка тенденция за спонтанна промяна на изходната позиция.


На базата на данните от съвременни проучвания се стига до извода, че за постигане на ефект на мускулна релаксация са необходими около 20-25 минути постоянна тракция.


Раздвижването в областта стимулира кръвообръщението и редуцира циркулаторната стаза, което от своя страна води до намаляване компресията върху гръбначно-мозъчните обвивки, кръвоносните съдове и нервните коренчета в междупрешленните отвори. Подобряването на циркулацията може също така да намали концентрацията на химични ноцицептивни стимулатори, което от своя страна допълнително намалява болката.


Механичният стречинг върху скъсени структури може да увеличи подвижността на сегмента и по този начин да намали болката, предизвиквана от ограничената подвижност.


В остра фаза на болката засегнатият сегмент на гръбначния стълб обикновено се поставя в такава позиция, при която травмираната тъкан е релаксирана и без проявите на болезнено усещане.


Има няколко основни вида тракции. Механичната се използва най-често и при нея се използват уреди, с които може да се отчете и точно колко е приложената сила. При мануалната тракция чрез подходящо изходно положение на пациента и подходящ захват, терапевтът прилага тракционно въздействие в определен спинален сегмент. При този метод няма възможност за обективно отчитане на тракционното усилие.


Позиционната тракция използва набор от определени позиции, чрез които се постига тракционно въздействие в проблемния гръбначен сегмент. Това тракционното въздействие може да е както симетрично, така и асиметрично.


При дискови хернии е необходимо достатъчно голямо по сила, но постепенно тракционно въздействие. Също така и при дегенеративно променени стави трябва да се работи  много внимателно, тъй като те могат да бъдат много лесно раздразнени и да предизвикаме обратния ефект.


Тракцията не бива да се прилага при състояния на потенциална нестабилност вследствие на лигаментарна некроза при ревматоиден артрит или след продължителна употреба на стероиди.


Библиография:
1.Физиотерапия на гръбначния стълб, Н. Попов, София, 2018
2. Кинезитерапия при някои от найчесто срещаните заболявания на опорно-двигателния апарат, К. Костов, София, 2018