През 2013 се навършва 91-та годишнина от едно от най-важните постижения на науката - създаването на инсулиновото лечение. Това е едно забележително откритие, достигнало стотици милиони човешки съдби и променило хода на човешката история... Преди него, лекарите били напълно безсилни пред диабета, който обричал болните на страдания и смърт.
От къде идва той?
В началото на миналия век, учените откриват значението на хормона инсулин в регулацията на човешкия метаболизъм. Изяснява се и патофизиологията на болестта и ключовата му роля в нейното развитие и лечение. От този момент насетне, учените и лекарите започват трескаво да търсят начин да възобновят секрецията на инсулин при пациенти с диабет тип I. Ограничените технически възможности по онова време предлагат малко и практически неосъществими решения, което тласка някои лекари към отчаяни ходове – правени са опити за лечение на диабет чрез хранене на пациентите с животински панкреаси. Белтъчната природа на хормона и физиологията на човешката храносмилателна система обричат този подход на сигурен провал, но технологиите от онова време нямат с какво да помогнат на отчаяните лекари. Единственото, което те знаят със сигурност, е, че в организма на пациентите с диабет трябва да бъде въведен инсулин отнякъде...
Надпреварата с времето продължава докато младият канадски лекар д-р Фредерик Бантинг не открива начин да изолира инсулин от кучешки панкреас. Скептично настроените му колеги оприличават екстракта на „гъста, кафява кал“. Несмутен от чуждото невежество и уверен в собствената си правота, на 11 януари 1922 г. д-р Бантинг инжектира изолата в седалището на 14-годишния Ленард Томпсън, чието тяло е опустошено от болестта – момчето умира, тежейки едва 29 кг. На мястото на инжекцията се развива абсцес, но това, което д-р Бантинг намира за решаващо, е настъпилото леко понижение на кръвната захар. Разбирайки, че е на прав път, той започва усилено да търси начини за подобряване на екстракционната техника. След шест седмици денонощни експерименти и лабораторна работа, той отново повтаря опита. Този път състоянието на Ленард Томпсън, който впрочем е станал първият пациент, получил ефективно инсулиново лечение, се подобрява рязко. Кръвната му захар пада от 520 mg/dl (милиграма на децилитър) до 120 mg/dl. Това е повече от четирикратно понижение! Инсулиновото лечение възвръща момчето към живота – то укрепва физически и наддава на тегло.
Междувременно, д-р Бантинг си е осигурил завинаги място в историята, както и нелош бонус – Нобелова награда по медицина и физиология, връчена му през 1923 г. В интерес на истината, той разделя наградата със своя колега Джон Маклеод. Не е съвсем ясно какъв точно е бил приносът на Маклеод към епохалното откритие. Това, което е сигурно е, че именно геният на д-р Бантинг създава ефективната екстракционна процедура, а неговата решителност и вяра не го отказват там, където всеки друг би се предал.
