1.  Какво представлява синдромът на Стивънс-Джонсън?

 

Синдромът на Стивънс-Джонсън е тежка алергична реакция на кожата, проявяваща се с отлепване на епидермиса от подлежащата дерма. Състоянието налага спешна медицинска намеса.


 

2.  На какво се дължи появата на синдрома на Стивънс-Джонсън?

 

Счита се, че състоянието има значителен имунологичен компонент. Реакцията най-често се отключва от инфекции, напр. с вируса на херпес симплекс, заушката, някои грипни вируси и др. или лекарства. Лекарствата, за които най-често е бил докладван синдром на Стивънс-Джонсън като нежелана лекарствена реакция са: сулфонамиди (най-вече антибактериалните представители), антибиотици - ампицилин, амоксицилин и др, алопуринол – лекарство против подагра, някои антиконвулсанти, нестероидни противовъзпалителни средства и др. Списъкът с потенциалните причинители обхваща десетки лекарствени вещества.

 

Известно е, че някои хронични вирусни и автоимунни състояния като ХИВ и системен лупус еритематозус, както и носителството на определени генетични фактори, повишават честотата на състоянието, в сравнение с останалата част от населението.

 

3.  Как протича синдромът на Стивънс-Джонсън?

 

Състоянието обикновено започва с грипоподобни симптоми - треска, болки в гърлото, язви в устата и умора. Язвите по лигавицата на устата обикновено са силно болезнени. В някои случаи е възможно да се появят язви и в областта на ануса или слабините. Впоследствие се появяват характерните за синдрома кожни промени – множествени язви с диаметър около 1 – 2,5 см в областта на лицето, торса и крайниците. Кожната симптоматика се дължи на бързо отмиране на повърхностните кожни клетки.

 

Лечението трябва да започне незабавно, за да се избегнат или минимизират многото потенциални усложнения. Те включват:

 

  • Вторични кожни инфекции – кожната некроза създава благоприятни условия за възникването на обширни и трудно лечими инфекции.
  • Сепсис – това е бактериална инфекция на кръвта, започнала след като бактериите са преодолели кожната обвивка и са попаднали в кръвообращението. Сепсисът от своя страна крие риск от бързо разсейване на инфекцията и възпаляване на жизненоважни органи – сърце, бели дробове и др.
  • Увреждания на вътрешните органи – това най-често са възпаление на белите дробове, сърцето, бъбреците и черния дроб.
  • Увреждане на очите - засягането на лигавицата на очите може да доведе до вроговяване на корнеята и влошаване на зрението, потенциално до слепота.
NEWS_MORE_BOX
  • Трайни кожни поражения – промени в засегнатите участъци, както и неправилно израстване на ноктите на краката и/или ръцете.

 

4.  Какво е лечението на синдрома на Стивънс-Джонсън?

 

Приемът на всякакви лекарства трябва да бъде незабавно прекратен, особено на такива, за които се знае, че имат потенциала да предизвикват състоянието.

 

Медикаментозното лечение е спорна тема, като ефективността на кортикостероидите е подложена на преразглеждане. Изпитвани са редица групи лекарства, засега без особен успех. Лечението включва вливане на течности и приемане на обезболяващи лекарства и антихистамини, които намаляват сърбежа по кожата (ако такъв е налице).