През лятото сериозен риск представлява ужилването от пчели или оси. Наред с безобидното неприятно чувство обаче може да възникнат сериозни, застрашаващи живота, състояния, които налагат вземането на бързи и адекватни мерки, за да се намали опасността.

 

Пчелната отрова и отровата на пчелите съдържат в състава си специфични ензими, които попадайки в кръвта на ужиления предизвикват активиране на имунната система и на клетките на възпалението, които са отговорни за разгръщането на по-нататъшната клинична картина.


 

Защо едно единствено ужилване може да застраши човешкия живот?

В повечето случаи симптомите на ужилването се свеждат до развитието на една локална възпалителна реакция, при която се нарушава пермеабилитета, т.е пропускливостта на съдовата стена и през нея изтичат течност и клетки на възпалението. Характерна е картината на болезненост, зачервяване, подуване и сърбеж в засегната област. Обикновено оплакванията отзвучават в рамките на няколко минути до час, без да се налага вземането на каквито и да е мерки.

 

При определени индивиди обаче се развива т.нар. сенсибилизация. При тях вследствие на предхождащо ужилване се образуват антитела от клас ИгЕ, които се закрепват по повърхността на циркулиращите базофили и на мастоцитите в кожата, дихателната лигавици и други тъкани. Тези клетки участват в развитието на възпалителния процес. При последващо ужилване тезки клетки бързо се активират и настъпва дегранулация, т.е освобождаване на „коктейл” от биологично активни субстанции като хистамин, брадикинин, простациклин и др. На тези субстанции се дължи развитието на оток и сърбеж в засегната област.

 

В зависимост от индивидуалната реактивност, както и броя на ужилванията, може да се стигне до картината на анафилактичен шок, който е сериозно животозастрашаващо състояние.

 

Кога да подозираме развитието на анафилактичен шок?

Симптомите на анафилактичния шок може да се развият мълниеносно – в рамките на 10 минути след контакта с алергена или по-бавно – от 30 минути до няколко часа. Възможно е след първоначалното добро повлияване на оплакванията да настъпи повторно влошаване в рамките на 6 до 8 часа. Затова медицинското наблюдение е задължително дори и при най-малкото подозрение за развитието на анафилактична реакция.

 

Най-често срещаните оплаквания при анафилактичен шок са:

  • От страна на кожата – генерализиран сърбеж по цялото тяло, включително и в перианалната област, подуване – ангиоедем, зачервяване, уртикария;
  • От страна на сърдечносъдовата система – тежък колапс със или без загуба на съзнанието, спадане на кръвното налягане под 80/50 mm Hg, учестяване на пулса над 110/мин., нарушение на сърдечния ритъм, сърдечен арест с болка зад стернума;
  • От страна на дихателната система - запушване на носа, кихане и изтичане на секрет от носа, дрезгав глас, задух при вдишване или издишване, свиркащо дишане и цианоза. Може да се стигне до респираторен арест, който налага трахеална интубация;
  • От страна на гастроинтестиналния тракт – метален вкус в устата, гадене и повръщане, коликообразни болки. Може да се наблюдава и кървава диария. Картината често наподобява развитието на остър хирургичен корем.
  • От страна на нервната система – картината често наподобява появата на гърчове или инсулт.

Всички тези симптоми са придружени и от прекомерна психомоторна възбуда и чувство на страх от предстояща смърт.

 

Развитието на всички по-горе изброени симптоми не е задължително. В някои случаи преобладават оплакванията от една система. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какви мерки можем да предприемем, за да избегнем разгръщането на картината на анафилактичния шок?

 

В случаите на единично ужилване и при несенсибилизиран пациент се предприемат само симптоматични мерки за облекчаване на оплакванията. Такива са налагането на лед за 20 минути на всеки час, локалното прилагане на антихистаминови и кортикостероидни кремове, които ще облекчат симптомите на подуване и сърбеж. За повлияване на болката може да се приемт и нестероидни противовъзпалителни средства.

 

При сенсибилизирани пациенти и при начално разгръщане на анафилактична реакция е уместно мускулното приложение на адреналин, кортикостероидни и антихистаминови препарати за овладяване на вече започналия процес. Всеки пациент, който знае за съществуването при него на такава сенсибилизация към пчелната отрова или отровата на пчелата е необходимо да носи винаги със себе си тези препарати и да знае как да си служи с тях. Такива пациенти са показани и за изършването на специфична хипосенсибилазия, която се следи от съответния специалист-алерголог.