Фибромиалгията се характеризира най-общо с хронична, дифузно разпространена мускулно-скелетна болка. Налице е болка при натиск в т. нар. „болезнени точки", намиращи се на точно определени места в самия мускул или неговата фасция (обвивка). Стимулирането на тези точки по някакъв начин води до проявата на скованост и дискомфорт. Тези симптоми често се съчетават с напипващи се (палпируеми) мекотъканни уплътнения в точката на болезненост, наречени миогелози.


Заболяването има няколко форми. Една от видовете е т. нар. първичен фиброзит, който се характеризира с хроничен ход на протичане. Налице са нарушения в съня, както и в самата личност. Пациентите с фибромиалгия, измъчвани от симптомите, които често трудно се овладяват започват да развиват често депресии и тревожност.


При вторичния фиброзит симптомите често се асоциират с друго ревматично заболяване, на базата на което се развива и фибромиалгичният синдром. Възможна е и проява на т. нар. реактивен фиброзит, който възниква при стрес и изчезва след възстановяване. При някои пациенти се „регистрира“ и една по-различна форма - локализиран фиброзит, за който е характерно появата на болезнени точки, но групирани само в определена област. Наблюдава се най-често след травма или преумора на определена мускулна група.



Болката е основната причина за честото посещение на различни специалисти. Най-характерното за този симптом е, че не е локализирана в определена става, а в определени болезнени точки в мускулите. Други симптои са сутрешната скованост, която обикновено е непостоянна и преодолима.


Сравнително често пациентите се оплакват от проявата на локални отоци, но интересното при тях е, че те са субективно усещане за натиск, разпъване и подуване. При преглед се установява, че не са налице области с оточност.


Друг неприятен симптом, който има отношение към развитието на тревожност са честите главоболия. Те могат да засягат различни части на главата - темпорално, супраорбитално (над очите), окципитално (тила).


Характерна проява е, че оплакванията се усилват от работа, излагане на студ, преумора или стрес. Което означава, че отключващите фактори не са рядкост в ежедневието ни. Експерти съобщават за намаляване на оплакванията при прилагането на чести масажи, освен това трениране на умерени спортни дейности, както и някои топли процедури (например плуване в минерални басейни). Почивката също има изключителен благоприятен ефект.


За диагнозата основно значение има наличието на болка и броят на болезнените точки. Тези области нормално са по-чувствителни, като в тях болката се явява при 85% сила на натиска в сравнение със съседните здрави места. Освен това кожата там често е с хиперестезия (свръхчувствителност) и хиперемия (зачервяване) след натиска.


Основните болезнени и най-често срещащи се болезнени точки са в областта на трапецовидния мускул и по-конкретно неговата горна част. Освен това за горен крайник други две точки са на външната част на рамото, както и външната, странична област на лакътната става.


В областта на лумбалните прешлени често е налице болка на нивото на четвърти и пети лумбален прешлен, която може да се разпространява до първи сакрален.


По отношение на долния крайик най-често тригерните точки са разположени във външната, горна част на бедрото, на коляното от вътрешната страна и тази на глезена.


Като критерии, които насочват за заболяването основно значение имат дълбоката мускулна болка в някоя част от тялото, траеща най-малко 3 месеца, както и болка в поне 11 от 18-те основни болезнени точки, част от които са изброени в статията.


Всъщност, болезнени точки са налице при всички хора, но при фибромиалгията има няколко открояващи разлики. Например т. нар. тригерни точки реагират с болка на натиск, по-слаб от 5 kg/cm2. Освен това болката е по-продължителна, понякога дори трае цял ден, а освен това е и със значително по-силен интензитет.


Болката ирадиира в много обширни зони и понякога наподобява различни висцерални заболявания (на вътрешните органи). Тя става „факт на съзнанието" и смущава ежедневието на пациента.