През последните 10 години България е неизменно в челните места по смъртност от мозъчни инциденти, като по данни на Националния център по обществено здраве и анализи - през 2019 г. с преживян мозъчен инсулт са 58 128 души, от които 52 891 (90%) са били исхемични и 5 237 (10%) хеморагични (с кръвоизлив).


По най-нови данни 1,5% от болните с COVID-19 развиват исхемичен мозъчен инсулт в хода на инфекцията, което се свързва с индуцираните от вируса коагулопатии и васкулити.


Факторите, които определят риска от инсулт могат да бъдат разделени на неизменяеми (възраст, пол, раса, фамилна обремененост) както и изменяеми – такива, които могат да бъдат контролирани от пациента и/или лекаря като артериална хипертония, захарен диабет, ритъмно-проводни нарушения, дислипидемия, тютюнопушене, затлъстяване, намалена двигателна активност, абнормен прием на алкохол и други. Комбинацията от посочените фактори не само повишава риска от инсулт, но и последващата инвалидизация след прекарването му.



Като правило всички инсулти „се случват“ внезапно. При някои от тях, но не задължително, може да има предвестници – главоболие, отпадналост, нестабилност в походката и други. Има и случаи, при които инсултът протича тласъчно – развива се за няколко часа или в по-редки случаи дори за дни.


Исхемичните мозъчни инсулти могат да се развият по всяко време, включително по време на сън и дори в покой. Те често се предхождат от преходни мозъчни атаки – сипмптоми, които отзвучават напълно за няколко часа. При инсулт клиничната симптоматика продължава над 24 часа и зависи от дебита (големината) на засегнатата артерия и ефективността на колатералното кръвообращение. Възможно е и безсимптомно запушване на мозъчни артерии, което се открива при ултразвуково изследване.


Хеморагичните инсулти са по-тежки, започват със силно главоболие и повръщане, често на върха на хипертонична криза или физическо натоварване и по-често причиняват нарушения в съзнанието и кома.


По отношение на риска от повторни мозъчно-съдови инциденти, той съществува при всички болни, преживяли инсулт. Рецидиви на исхемичните инсулти се наблюдават в 10-15% от заболелите през първата година на болестта. За предотвратяване на нови исхемични инциденти се препоръчва вторична профилактика, включваща медикаментозен контрол на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията, както и провеждане на реваскуларизация при високостепенни стенози на сънните и мозъчните артерии.


Изходът е по-благоприятен при пациенти с исхемичен мозъчен инсулт – около 35% от тях се възстановяват още в рамките на първата седмица, а близо 75% могат да ходят самостоятелно или с помощно средство в края на първия месец от инцидента.

Обикновено след шести месец – до 85% от болните стават независими в ежедневните си дейности.


Най-важното в постинсултния период е провеждането на специализирана и специфично ориентирана неврорехабилитация и реобучение още от първия ден на инсулта, които да са съобразени със съответните проявили се дефицити.


Целта е подпомагане на процесите на мозъчна реорганизация и изграждането на нова функционална мозъчна анатомия, чрез която нарушените мозъчни функции могат да се възстановят частично или дори напълно. Правилото е, че болните с по-добро възстановяване в първите седмици от инсулта, показват значимо подобряване в следващите 6 месеца. Възможността на мозъка да се себеорганизира е твърде индивидуална, но има пациенти, които се подобряват непрекъснато във времето.
Препоръчват се в комплекс към рехабилитацията и включването на огледална терапия, арт терапия, музикотерапия, трудотерапия.


Основно значение има пациентите със съмнение за инсулт при поява на симптом да регистрират точния час на неговото възникване. Това е ключово за провеждане на диференцирано лечение на острия исхемичен мозъчен инсулт. От значение е бързият транспорт в първите 2 часа от началато на инцидента до най-близкото болнично заведение, където може да се направи подобно лечение. В противен случай пациентите остават на недиференцирано (стандартно) лечение с висок риск от трайна инвалидизация или фатален изход при непреживяеми инсулти.


Библиография:
1.    Националния център по обществено здраве и анализи, Справка 2019г.
2.    S. Whitehead, E. Baalbergen; Post-stroke rehabilitation, Pubmed, 2019