Възрастово асоциираната дегенерация на макулата отговаря на нарушения в особена част на ретината - макула. Процесът може да доведе до централна загуба на зрението. Това заболяване с многофакторен произход засяга хората над 50-годишна възраст. Макар и силно инвалидизираща, макулната дегенрация, обвързана с възрастта, не води до пълна загуба на зрението, тъй като периферната част на ретината остава интактна. Към днешна дата изследователите все още работят върху търсенето на по-добри начини за справяне с различните форми на болестта.

 

Макулата - малко повече за нея


Макулата представлява централната зона на ретината, рзположена най-назад в очната ябълка, където се конвергират (събират) светлинните лъчи при зрение на светло. В самия ѝ център се намира малко вдлъбване, наречено фовеа, изцяло съставено от фоторецепторни клетки. На гъстотата на последните дължим отличната зрителна острота, която позволява да разчитаме дребни детайли като букви или особеностите на човешкото изражение.

 

Фоторецепторите са разположени над един монослой от клетки, наречен пигментен епител, самият той намиращ се върху богата капилярна мрежа - хороидея. При дегенерация на макулата болестният процес се развива на нивото на фоторецепторите, на пигментния епител и на хороидеята, както и на мембраната, която разделя последната от пигментния епител.

 

Самата макула е богата на пигменти от жълтата цветова гама, с голямо съдържание на лутеин. Ето и защо понякога я наричат "жълто петно".

 

Дегенеравия на макулата, свързана с възрастта - защо говорим за нея?

Ако не сме имали пряк или индиректен досег до това заболяване, то едва ли някога изобщо сме го чували. Много възможно е и като се каже макулна дегенерация да не се разбере, че става въпрос за проблем със зрението.

 

Състоянието обаче е факт и следващите няколко данни бързо отговарят на въпроса защо се говори за него:

  • Тази болест е на първо място като причина за дефицит на зрението сред хората над 50 годишна възраст;
  • Тя засяга между 25% и 30% от хората над 75 години;
  • Единствено една от двете форми на болестта - мократа - подлежи на терапия.

Честотата на състоянието варира в различните държави, като средно засяга около 8% от популацията. Докато разпространеността ѝ за хората между 50 и 55 години е 1%, то с напредване на възрастта този процент расте. Във всеки един момент има хора с макулна дегенерация, неразвила се още в такава степен, че да пречи на зрението. За това и ако си даваме сметка единствено за крайните форми на болестта, то цифрите за разпространение биха изглеждали около 2 пъти по-малки. Но като се има предвид и нарастващата очаквана продължителност на живота, на която сме свидетели, болестите, свързани с възрастта, ще стават все по-чести, включително и макулната дегенерация.

 

Има две форми - мокра и суха

Заболяването дебютира с ранна фаза, несвързана с дегенерация, наречена макулопатия. Тя се характеризира с натрупването на малки белезникави депа във вътрешността или около макулата, които са видими при преглед на очното дъно. Тази фаза е предимно асимптомна, въпреки че е възможно пациентът да съобщи за деформация на правите лини (метаморфопсии) и за плаващи петна.

 

Болестта в началото може да не засяга само едното око, като през първата година има риск от засягане на второто око в около 10% от случаите, докато за 5-та година той расте до 40%.

 

Макулопатията може да остане стабилна през остатъка от живота. В половината от случаите обаче под влияние на различни фактори, тя може да прогресира до крайните стадии - мокра (влажна) или атрофична (суха) форма на дегенерация, като понякога се наблюдават и смесени форми.

 

Атрофичната форма отговаря на прогресивна загуба на клетки от пигментния епител, а впоследствие и на фоторецепторни клетки. Процесът е бавен и се развива в рамките на между 5 и 10 години преди пациентът да изгуби централното си зрение. По време на този период той съхранява относително задоволително зрение, макар че изпитва силни затруднения при разпознаване на дребните детайли. Възможно е и да се адаптира, ако другото око не е засегнато в същата зрителна зона като първото. На етапа все още не съществува лечение за тази форма на макулната дегенерация.

 

Мократа, наричана още ексудативна или неоваскуларна форма се състои в пролиферация на нови анормални съдове под ретината. Те са крехки и позволяват преминаването на течност - серум - от съдовете им, който води до повдигане на ретината, както и понякога на кръв - разпознавана като ретинни хеморагии.

 

Тази форма прогресира бързо и ако не бъдат взети навременни мерки, може да се стигне до загуба на централно зрение в рамките на няколко седмици или дори няколко дни , при запазване на периферното зрение. Този процес може да бъде забавен от медикаменти. Независимо от това, след няколкогодишен период на лечение, болестта е възможно да се трансформира в атрофична форма, където се изчерпват и терапевтичните възможности на лекарите.